(Извод от писма)[1] Охридски фанариот владика Мелетий, кого бяха изпъдили и се маеше досега в Крушево, успял да привлекъл някои си простаци охридчани на своя страна, като венчал брата едного млекарина с една фанариотска притворност, ласкателство и сега се находи…
Автор: Nikoleta Voynova
В. „Србски дневник“ съобщава, че българите в Охрид ликуват по повод скъсването с Цариградската патриаршия 9. VII. 1860 г.
От България. 9 юли. Великденските събития в българската църква в Цариград навсякъде са предизвикали повече или по-малко впечатление. Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и…
Писмо от Димитър Миладинов (Кукуш) до архимандрит Антим (манастира Зограф) за радостта му от въвеждането на български език nрu богослужение
V. 1859 г . Високопреподобни ми и уважаеми игумене на светата Зографска общежителна обител г. Антим и досточтимите Ви пребиваващи с Вас отци. С радост получих почитаемото Ви писмо от 2 февруари заедно с изпратените до тукашната църква богослужебни книги.…
Сватбени песни на българите от областта Голо Бърдо, Албания. Част 3
№ 16 На кумството – алвата Кумице, мори, лисице, мори, убаво сей го брашноно, убаво сей го брашноно, мори, да се погоди кумствоно, да се погоди кумството, мори, далеку кя го пущаме, далеко кя го пущаме, мори, далеку в Бурель[1]…
Сватбени песни на българите от областта Голо Бърдо, Албания. Част 2
№ 9 На житото Арно ми било, радост ми чинало. /2 Айде да месиме белине погачи. … женала…Сузана оможиле. Жени пеят „на житото“ (сватба); с. Големо Острени, 09.08.2012 г., зап. В. Тончева. № 10 На житото Айде, ори Сузане,…
Сватбени песни на българите от областта Голо Бърдо, Албания. Част 1
№ 1 На годеж Ори невесто топена[1], за Филяна[2]чувана[3], за Филяна свършена[4]. Мина Лимани (Незирица), р. 1920 г. в с. Лешничани, без обр., земеделие; с. Лешничани, 13.07.2012 г., зап. В. Тончева. № 2 На „засевлок“ [5], пее се на кумицата…
Тончева, В. Селата в областта Голо Бърдо, Албания – демографски бележки от периода 1873–1940 г.
В различни публикации в периода 1873–1940 г. могат да се проследят различните варианти в числеността, както и в записването на имената на голобърдските селища (вкл. и селищата, които са на територията на днешната Република Северна Македония, които след 1912–1913 г.…
Тончева, В. Трудова мобилност (овчарство, гурбети и печалбарство) и миграции на гораните в Косово и Албания
От редица документи е видно, че овчарството в Гора е развито още в Средните векове – като пример се посочват селата Брод, Рестелица, Зли поток, Радеша и Крушево (които днес са в косовската част на областта Гора) (Лутовац 1955: 14).…
Александров, Тодор
Тодор Алекандров Попорушев (4 март 1881, Ново село, Щипско – 31 авг. 1924, Сугарево, Мелнишко) Роден в семейството на българския учител и църковен деец Александър Попорушев. Учи в Щип, Радовиш и в педагогическото училище в Скопие. При завършването директорът Христо…
Сарафов, Борис
Борис Петров Сарафов (12 юли 1872, с. Либяхово, Неврокопско – 28 ноем. 1907, София) Роден в семейството на видния просветен деец Петър Сарафов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” и Военното училище в София. Служи…
Top