На 30 ноември, Институтът за исторически изследвания към БАН проведе Национална кръгла маса по проблемите на Западните Балкани, касаещи Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия и българската общност там. Тя е част от проекта към Фонд „Научни изследвания“ – „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Това каза в предаването „Радиокафе“ доц. Веселка Тончева, етнолог от ИЕФЕМ при БАН.

„Целта на Кръглата маса е да се обърнем повече към актуалността на проблематиката, към това какво се случва днес. Както виждате заглавието на проекта е „100 години преди и след Ньой“, т.е. историците работят с много извори, отпреди да се случат тези събития и отпреди това да се отрази на съдбата на една голяма част от нашите сънародници, останали в чужди държави“, добави доц. Тончева.

Тя уточни, че в четирите държави, върху които е фокусиран проекта, вече над 100 години живеят българи, които съхраняват езика и идентичността.

По време на форума беше представена и изложбата „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“.

Подробности можете да чуете в звуковия файл на сайта БНР, откъде е взета настоящато информационно съобщение: https://bnr.bg/sofia/post/101744720

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ – АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ” 30 НОЕМВРИ 2020 г.

След 2-годишно прекъсване българите от Голо Бърдо, Албания, празнуваха Гюргевден в с. Стеблево

На 6 май 2022 г. след 2-годишно прекъсване поради пандемията от Ковид-19 отново множество българи от Голо Бърдо присъстваха на празника на свети Георги на оброчното място Вакуф в с. Стеблево. Гюргевден (Гергьовден) е сред най-значимите празници за общността – празнува се и от християни, и от мюсюлмани. В с. Стеблево свети Георги се почита на оброчното място Вàкуф в местността „Селище“, където има свещено дърво (дъб) и извор – типични маркери за сакралните пространства, свързани с оброци и почитане на светци. Обредността на Гергьовден е предимно женска и важно място в нея заема ритуалното бране на билки преди изгрев слънце, наричано „нà трева“, но днес тази обредност е само спомен. Жизнено е празнуването на Вакуф със „свирки и топани“ (зурни и тъпани), което и в миналото, и днес продължава през целия ден с песни и хорá. Със съдействието на Хаджи Пируши – председател на Дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“, доц. д-р Веселка Тончева документира празника, на който освен местните стеблевци, присъстваха и мигрирали в градовете и чужбина българи от Голо Бърдо.

Атмосферата на празника можете да видите в теренните видеофайлове:

Доц. д-р Веселка Тончева за теренната си работа сред българите в Албания в предаването „Говори сега“ на Българската национална телевизия

Като участник в проекта „Българите на Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“ доц. Веселка Тончева реализира теренна работа и проучвания сред българите в Албания в периода 30 април – 7 май 2022 г. – в гр. Тирана и в областта Голо Бърдо. Със съдействието на председателя на Дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“ Хаджи Пируши тя осъществи 10 интервюта с 15 респонденти по теми, свързани с традициите в миналото и днес; за българския произход и запазването на езика и идентичността; за местната традиционна носия, която се съхранява и при мигриране в градовете; за християнските празници в областта Голо Бърдо, които са жизнени и днес; за историята, мисията и задачите на дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“; за Българското неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана и неговата дейност; за българското представяне в деня на малцинствата в Албания, който миналата година е отбелязан за първи път; за дейността на комитета за малцинствата в Албания, в който от 16 март 2022 г. има представител за българското малцинство; за новините на български език по втори канал на националната телевизия и др.

По някои от тези теми доц. В. Тончева говори в интервюто, което можете да видите по-долу:

Доц. д-р Александър Гребенаров за представянето на изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“  в предаването „Време за Македония“

В предаването на Македонския научен институт – „Време за Македония“ доц. д-р Александър Гребенаров разказва за изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ в.“. Изложбата е представена за пръв път на 27 ноември 2019 г. от доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН в рамките на научната конференция с международно участие „100 години Ньой“. Тази изложба е част от проекта на Института за исторически изследвания при БАН към Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката.

Цялото интервю можете да проследите на следния видеоклип:

Представяне на изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“ от доц. д-р Веселка Тончева

На 27 ноември 2019 г. на научната конференция с международно участие „100 години Ньой“ Доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН, представи на подредената изложба „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“.  в залата на Военния клуб . Тя е по проект на ИИстИ към Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката с ръководител доц. Ал. Гребенаров. Акцентите на изложбата обхващат времето от първото десетилетие на ХІХ в., когато се поставя началото на борбата за българско църковно-училищно дело с първите духовни огнища и културно-просветни средища, през националноосвободителните борби и войните за освобождение и обединение до нашето съвремие. Представените материали са от областта на историята, езика, етнодемографията, културата и традициите на българите в региона – важни свидетелства за съхраняване и поддържане на националната идентичност и памет. Паната от изложбата понастоящем могат да бъдат разгледани в Македонския дом – ет. 2, където е разположена музейната експозиция на Македонския научен институт.

Представянето на доц. Тончева можете да намерите на качения по-долу видеоклип:

Представяне на проекта „Българите в Западните Балкани – 100 години преди и след Ньой“ от доц. д-р Александър Гребенаров