Актуално

На 30 януари 2024 г. в залата на Общинската художествена галерия в Дупница бяха представени резултатите от проекта. След словото на ръководителя доц. д-р Александър Гребенаров, който запозна присъстващите с целите и задачите на проекта, бяха обявени четирите издания, посветени на миналото и настоящето на българите, населяващи Р. Албания, Р. Косово, Р. Северна Македония и Р. Сърбия:

  • Стойчева, Ст. Българското свещеничество в Македония (1904–1912): социални

характеристики и поименен състав. С., 2023, 880 стр.

  • Сборник с доклади от научна конференция (9 ноември 2020 г.) и национална

кръгла маса (30 ноември 2022 г.), проведени в София. Съст. Александър Гребенаров,

Йорданка Гешева. С., 2023, 444 с.

  • Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой). Извори. Том 1.

Съст. Георги Н. Георгиев, Николета Войнова. С., 2023, 220 с.

  • Албум „Българите в Западните Балкани през XIX–XXI в.” Съст. Володя

Милачков, Николета Войнова. С., 2023, 112 с.

В края на представянето чрез мултимедия бе презентирана изложбата „Българите в Западните Балкани през XIX – XXI в.“ и други илюстративни материали, които могат да се открият в сайта на проекта https://westbalkans.org/

След последвалата дискусия за минали и актуални проблеми за живота на българите в Западните Балкани, изданията бяха подарени на множество от присъстващите, пожелали да се запознаят с историята и тенденциите за съхраняване и поддържане на националната идентичност и памет сред българските общности зад граница.

Залата на Общинската художествена галерия в Дупница – представянето

на резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100

години преди и след Ньой)“, 30 януари 2024 г.

 

Резултатите от проекта бяха коментирани и в последващи срещи с домакините-организатори на проявата – г-н Първан Дангов, кмет на Община Дупница и г-жа Анелия Андонова, директор на Историческия музей в Дупница. Участниците в събитието отдадоха почит пред Паметника-костница на участниците в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война от Седма Рилска Дивизия; Паметника на загиналите воини през Балканската и Първата световна война; паметните плочи на Никола Малешевски и Методи Димов – известни дейци от освободително движение на македонските българи.

На 31 януари 2024 г. в „Синята зала“ на Народно читалище „Братство – 1869“ участниците в проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, заедно с поканените учени и специалисти от Института за исторически изследвания при БАН представиха неговите резултати.

Чрез мултимедия бе презентирана изложбата „Българите в Западните Балкани през XIX – XXI в.“ и други фотоматериали, включени в изданията на проекта. След представянето на четири новоизлезли издания се проведе дискусия за съвременните проблеми на българските общности зад граница. Участниците в проекта раздадоха комплекти от изданията на Културно-информационния център в Босилеград, на Читалище „Братство – 1869“, на Регионален исторически музей – Кюстендил, училищни библиотеки, както и на присъстващите гости.

Представяне на резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“ в медиите:

  • На пресконференция в Българската телеграфна агенция в Кюстендил

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-kystendil/610242-rezultatite-otproekta-balgarite-v-zapadnite-balkani-100-godini-predi-i-sled-n

 

БТА в Кюстендил – представяне на резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, 31 януари 2024 г.

  • Българска национална телевизия (БНТ–2). Линия „Култура“. Записът е заснет на

31.01.2024 г., излъчен е на 5 февруари 2024 г. (22:31-26:02 мин):

  • Представяне на книги за българите в Западните Балкани в други медии:

https://www.kustendil.info/novini/18482-predstavat-knigi-za-b-lgarite-v-zapadnitebalkani

 

Резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, продукт на учени от БАН, бяха представени в Кюстендил

Отзвукът от представянето на проекта бе отразен в съседни държави:

  • В Република Сърбия

„Резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и

след Ньой)“, продукт на учени от БАН, бяха представени в Кюстендил“

Резултатите от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“, продукт на учени от БАН, бяха представени в Кюстендил

  • В Република Северна Македония

„Книги објавени во рамките на проектот „Бугарите во Западен Балкан (100 години пред и по Ној) беа претставени во Ќустендил“

Изложба ,,Бугарите во Западен Балкан во XIX и XXI век“

*

На 2 февруари 2024 г. в Регионален исторически музей – Благоевград на музейно събитие, посветено на 190 години от рождението на българския книжовник и фолклорист от Охрид К. Шапкарев, бе организирано представянето и подаряването на книги от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“ на ученици от училище 7-мо СОУ „Кузман Шапкарев“.

https://www.facebook.com/photo/?fbid=822933146309701&set=pcb.822941319642217

Доц. Веселка Тончева с интервю пред БНР: „Дискутираха проблемите на българите в Западните Балкани“

На 30 ноември, Институтът за исторически изследвания към БАН проведе Национална кръгла маса по проблемите на Западните Балкани, касаещи Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия и българската общност там. Тя е част от проекта към Фонд „Научни изследвания“ – „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“. Това каза в предаването „Радиокафе“ доц. Веселка Тончева, етнолог от ИЕФЕМ при БАН.

„Целта на Кръглата маса е да се обърнем повече към актуалността на проблематиката, към това какво се случва днес. Както виждате заглавието на проекта е „100 години преди и след Ньой“, т.е. историците работят с много извори, отпреди да се случат тези събития и отпреди това да се отрази на съдбата на една голяма част от нашите сънародници, останали в чужди държави“, добави доц. Тончева.

Тя уточни, че в четирите държави, върху които е фокусиран проекта, вече над 100 години живеят българи, които съхраняват езика и идентичността.

По време на форума беше представена и изложбата „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“.

Подробности можете да чуете в звуковия файл на сайта БНР, откъде е взета настоящато информационно съобщение: https://bnr.bg/sofia/post/101744720

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ „БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ – АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ” 30 НОЕМВРИ 2020 г.

След 2-годишно прекъсване българите от Голо Бърдо, Албания, празнуваха Гюргевден в с. Стеблево

На 6 май 2022 г. след 2-годишно прекъсване поради пандемията от Ковид-19 отново множество българи от Голо Бърдо присъстваха на празника на свети Георги на оброчното място Вакуф в с. Стеблево. Гюргевден (Гергьовден) е сред най-значимите празници за общността – празнува се и от християни, и от мюсюлмани. В с. Стеблево свети Георги се почита на оброчното място Вàкуф в местността „Селище“, където има свещено дърво (дъб) и извор – типични маркери за сакралните пространства, свързани с оброци и почитане на светци. Обредността на Гергьовден е предимно женска и важно място в нея заема ритуалното бране на билки преди изгрев слънце, наричано „нà трева“, но днес тази обредност е само спомен. Жизнено е празнуването на Вакуф със „свирки и топани“ (зурни и тъпани), което и в миналото, и днес продължава през целия ден с песни и хорá. Със съдействието на Хаджи Пируши – председател на Дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“, доц. д-р Веселка Тончева документира празника, на който освен местните стеблевци, присъстваха и мигрирали в градовете и чужбина българи от Голо Бърдо.

Атмосферата на празника можете да видите в теренните видеофайлове:

Доц. д-р Веселка Тончева за теренната си работа сред българите в Албания в предаването „Говори сега“ на Българската национална телевизия

Като участник в проекта „Българите на Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)“ доц. Веселка Тончева реализира теренна работа и проучвания сред българите в Албания в периода 30 април – 7 май 2022 г. – в гр. Тирана и в областта Голо Бърдо. Със съдействието на председателя на Дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“ Хаджи Пируши тя осъществи 10 интервюта с 15 респонденти по теми, свързани с традициите в миналото и днес; за българския произход и запазването на езика и идентичността; за местната традиционна носия, която се съхранява и при мигриране в градовете; за християнските празници в областта Голо Бърдо, които са жизнени и днес; за историята, мисията и задачите на дружеството на българите в Албания „Просперитет Голо Бърдо“; за Българското неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана и неговата дейност; за българското представяне в деня на малцинствата в Албания, който миналата година е отбелязан за първи път; за дейността на комитета за малцинствата в Албания, в който от 16 март 2022 г. има представител за българското малцинство; за новините на български език по втори канал на националната телевизия и др.

По някои от тези теми доц. В. Тончева говори в интервюто, което можете да видите по-долу:

Доц. д-р Александър Гребенаров за представянето на изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“  в предаването „Време за Македония“

В предаването на Македонския научен институт – „Време за Македония“ доц. д-р Александър Гребенаров разказва за изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ в.“. Изложбата е представена за пръв път на 27 ноември 2019 г. от доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН в рамките на научната конференция с международно участие „100 години Ньой“. Тази изложба е част от проекта на Института за исторически изследвания при БАН към Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката.

Цялото интервю можете да проследите на следния видеоклип:

Представяне на изложбата „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“ от доц. д-р Веселка Тончева

На 27 ноември 2019 г. на научната конференция с международно участие „100 години Ньой“ Доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН, представи на подредената изложба „Българите в Западните Балкани през ХІХ–ХХІ век“.  в залата на Военния клуб . Тя е по проект на ИИстИ към Фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката с ръководител доц. Ал. Гребенаров. Акцентите на изложбата обхващат времето от първото десетилетие на ХІХ в., когато се поставя началото на борбата за българско църковно-училищно дело с първите духовни огнища и културно-просветни средища, през националноосвободителните борби и войните за освобождение и обединение до нашето съвремие. Представените материали са от областта на историята, езика, етнодемографията, културата и традициите на българите в региона – важни свидетелства за съхраняване и поддържане на националната идентичност и памет. Паната от изложбата понастоящем могат да бъдат разгледани в Македонския дом – ет. 2, където е разположена музейната експозиция на Македонския научен институт.

Представянето на доц. Тончева можете да намерите на качения по-долу видеоклип:

Представяне на проекта „Българите в Западните Балкани – 100 години преди и след Ньой“ от доц. д-р Александър Гребенаров

           На 12 юни 2019 г.  Институтът за исторически изследвания представи своята дейност, постижения и инициативи в тържествената зала „Проф. Марин Дринов” – БАН (ул. „15 ноември” № 1). Събитието бе в рамките на кампанията „БАН представя своите институти” и бе част от честванията на 150-годишнината на Българската академия на науките. На него бе представен проектът „Българите в Западните Балкани – 100 години преди и след Ньой“ от ръководителя на проекта – доц. д-р Александър Гребенаров. Основните точки бяха за целите и задачите на проекта, като мултимедийно бе показан интернет сайта на проекта на аудиторията.

Можете да проследите част от думите на доц. Гребенаров в представени по-долу видеофайл: