За нас

Фокусът на проекта е поставен върху миналото и настоящото на българите, населяващи четири държави – Р Албания, Р Косово, Р Северна Македония и Р Сърбия, разположени в част от територията, добила геополитическа популярност в съвремието като „Западни Балкани”. В тях има дълбоки следи от българското културно-историческо наследство в областта на историята, езика, културата, бита, фолклора. Това е напълно обяснимо, заради общите процеси, които протичат в българския народностен организъм от много векове насам. Паметта за българска народностна принадлежност в този ареал, отиваща назад във времето, и затова – твърде устойчива, продължава да живее, независимо от войните, последвалите договори и издигнати граници, както и от целенасочените стремежи на чуждите власти в модерната епоха за претопяване и асимилиране на сънародниците ни. Годината 1919 е многозначителен и важен вододел за българската нация. Оттук насетне нейният устрем, формиран от десетилетия преди създаването на модерната българска държава, е прекъснат устойчиво. Настъпват трудни моменти за съхранението на българското име, език и култура в страните от Западните Балкани. Времето на българското управление в региона през Втората световна война се оказва мимолетно. След настъпилия обрат през септември 1944 г. родните управляващи с десетилетия наред наблюдават с безгрижие, а не рядко и с чувство на нихилизъм, ерозиращите етнонационални процеси сред българските общности там.

Дискриминирането на сънародниците ни в Западните Балкани, включително и на многобройните извори, които говорят за българската народност на родените през първата половина на XIX в. книжовници, свещеници, учители и техни последователи, продължили Делото в църковно-училищната сфера и националноосвободителното движение, са породили важни проблеми, които не могат да се решат от самосебе си, ако България и учените в нея не заемат активна позиция. Такава е една от идеите на проекта – да спомогне за трасиране на българската линия сред западнобалканския геополитически комплекс, да установи състоянието на паметта за българското културно-историческо наследство, неговото фрагментиране и степен на оцелялост, и в крайна сметка да ограничи забравата за род и Родина сред по-новото поколение българи, населяващи Западните Балкани.

Доц. д-р Александър Гребенаров