(Извод от писма)[1]
Охридски фанариот владика Мелетий, кого бяха изпъдили и се маеше досега в Крушево, успял да привлекъл някои си простаци охридчани на своя страна, като венчал брата едного млекарина с една фанариотска притворност, ласкателство и сега се находи в Охрид и с разни лъжи и обящания се труди да състави партия себе и да раздвои охридски жители. Той им обещавал, че ще даде 3000 гроша за училище и може да ги е дал. Но колко са глупави и простодушни ония, кои се лъжат на такива пагубни обящания. Не могат ли тии простаци да разсъдят, че ако той даде три хиляди гроша, от друга страна, ще събере от гърбове им триста хиляди гроша! Защо толкова простота и невежество, че един млекарин се венчал от гръка фанариота, трябва ли да върши такива народоубийствени работи? А и прочеи охридски жители трябва ли да слушат и да се водят от такива простаци? Колко е заблуден той бедни млекарин. Он мисли, че като го е венчал грък владика, той веке всичко добро е получил на свет! По-добре би било един българин поп да го е венчал и на български език, защото тогава би нещо си разумял от това венчание, а не грък и на гръцки язик, от кого он ни реч не разбира и е стоял като вол, без да разбира, що се чете за него – дали благослов или клетва!…
В. Дунавски лебед, г. I, бр. 24, 7 март 1861.
По: Кузман Шапкарев. Публицистика. С., 2010, с. 29.
[1] За връзките си с Г. С. Раковски,който издава през 1860–1861 г. в. „Дунавски лебед” в Белград К. Шапкарев пише: „По-сетне се яви и в. „Дунавский лебед”,издаван тога в Белград от пок. Г. С. Раковски, с когото по един непредвиден случай [се] свързах и имах кореспонденция. От него получих даром по един екземпляр от издадените негови списания и вестника му… които бяха в състояние да разпалят с народен ентусиазъм не само мене, а и всекой българин, който би ги прочел…” (За възраждането на българщината… , с. 109).
Но от кореспонденцията между Г. С. Раковски и К. Шапкарев е запазена малка част, тъй като последният я е унищожил след арестуването на Дим. Миладинов. Първото известно засега писмо на Шапкарев до Раковски е от 10 дек. 1860 г., в което той между другото пише:. „Имам чест и яз чрез настоящето ми да се представим пред Ваше достопочтено лице. Бих щастлив да сум българин, а жител охридский…” (Вж. Архив на Г. С. Раковски, т. II, С., 1957, с. 794). Някои от писмата на К. Шапкарев Г. С. Раковски преработва и използува като дописки, които обнародва във в. „Дунавски лебед”.
