Тодор Алекандров Попорушев (4 март 1881, Ново село, Щипско – 31 авг. 1924, Сугарево, Мелнишко)
Роден в семейството на българския учител и църковен деец Александър Попорушев. Учи в Щип, Радовиш и в педагогическото училище в Скопие. При завършването директорът Христо Матов го привлича в редиците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Българаски македоно-одрински революционни комитети) (1898). Учителства в с. Виница след избухналата афера, по-късно и в Кратово, откъде където прокарва канали на Организацията за Крива Паланка, Куманово, Свети Никола, Велес и Щип, и в Кочани. Арестуван е и осъден на 5 години затвор, заради открити шифровани писма и Правилник за четите (1903). След 13 месеца е освободен, тъй като попада в амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници. Завръща се в Щип и работи като главен учител в местното ІІ класно училище. С Мише Развигоров, Тодор Лазаров и Ефрем Чучков разгръщат широка агитаторска дейност, подкрепена с четнически действия. Делегат е от Щипския район на Първия скопски окръжен конгрес (1905). Избран е за ръководител на Скопския революционен окръг (1906), а по-късно и секретар на Привременното бюро. През 1907 г. учителства в Бургас, поради боледуване, но в края на годината е извикан от Хр. Матов след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, за да поеме ръководни организационни функции. Взима участие в Кюстендилския конгрес през 1908 г., а след младотурския преврат като ревизор на училищата в Македония подпомага укриването на оръжието при безоръжителната акция, проведена от турските власти. Избран е за член на ЦК на ВМОРО заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев (1911). Финансира издаването на в. „Вардар” с редактор Данаил Крапчев. Организира атентатите в Щип и Кочани, след които е обявена Балканската война. Командва чета на Македоно-одринското опълчение, с която навлиза в Кукуш и предава града на настъпващите български войски. Организира селската милиция в района и извършва два атентата в Солун. Стои в основата на Валандовската акция (1915). През Първата световна война действа като военен съветник към ХI македонска дивизия. Подпомага издаването на в. „Родина“ и „Македония в образи“. След края на войната възстановява революционната организация под името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Арестуван е с ген. Протогеров и други лица по нареждане на управляващите от правителството на Александър Стамболийски. Подкрепя Деветоюнския преврат от 1923 г. От негово име е подписан Майският манифест (1924), с който ВМРО се съгласява за съвместно действие с прокомунистически македонски формации и дейци на Балканите с подкрепата на СССР. Макар да не слага своя подпис, изпада в изолация от свои съмишленици. Жертва е на заговор, изпълнен на 31 август 1924 г.
