Писмо от Димитър Миладинов (Кукуш) до архимандрит Антим (манастира Зограф) за радостта му от въвеждането на български език nрu богослужение

  1. V. 1859 г .

Високопреподобни ми и уважаеми игумене на светата Зографска общежителна обител г. Антим и досточтимите Ви пребиваващи с Вас отци.

С радост получих почитаемото Ви писмо от 2 февруари заедно с изпратените до тукашната църква богослужебни книги. С вълнение го прочетох и си спомних за достойните приемници на покойните ни предци, изтръгнали от лабиринта и запазили от гръцката слана тези славни прадедови останки на българската древност в цветущо състояние, при което родолюбието, стремежът към доброто и гигантското преустройство за подобрение на този манастир Св. Георги са живи и достойни за почит и уважение, а дълг е на нашите сънародници историци да опишат [всичко това] с перото на истината. От такива отци сънародници, които въздигат духа към Всевишния, почитан в дух истина, използувайки разумността, този велик Божи дар за човека, за всяко благодеяние, което спомага за благото на възраждащите се сънародници; от такива духовни отци, казвам, нашият народ очаква възвръщането си към майчиното мляко и моралното си възраждане от досегашния летаргичен сън на невежество, потопен в него от гръцките интриги и лукавства. И кой е очаквал някога, че близо до Солунски залив (след унищожението поради гръцки интриги на Българската патриаршия и славянската писменост, предадена плячка на Хефеста)[1], кой се е надявал, че в разстояние на година и половина македонските българи ще слушат цялата църковна служба и божествената литургия на майчиния си език? Можеше ли да си представят човек някога, че българските деца от Македония и Мизия ще се учат в гимназиите и университетите в Петроград, Mocква, Киев и Одеса? Благодарение на могъщата закрилница и покровителка на цялото православие на земното кълбо!

Тукашните ни сънародници, чувствувайки сладостта на майчиното мляко, като цветя в ранна пролет, намиращи се в покритите с малко сняг планини, се съживяват от спонтанното чувство, макар и да са обкръжени от гръцките отровни змии като аспиди и кобри, изливащи отровата си през тази епоха най-много срещу невинните и прави българи, верни поданици на Негово величество султана.

О, колко съжалявам за безчувствието, невежеството и гръкоманията в Струмица. Колко желателно би било, ако със средствата на някой родолюбец там се поддържаше един славянски учител, който да преподава на младежта майчиното мляко.

Хитроглупавият монах, молдовлашки селяк Н[еофит], учител по взаимноучителен метод в тукашното взаимноучително училище, се оказа с явни доказателства ехидна, която дебне под цветовете невинното общество и скверни нравствения напредък. О, как теглиха толкова години почитаемите отци от едноименния Зографски манастир от такава подла и хитра влахщина!

В противовес пък на него духовникът Климент Зоrрафски и досега се радва на общо уважение и почит, за назначаването на когото тук дължат благодарност всички на Вашата висока личност и пребиваващите с Вас, както ще се види от прикрепеното тук изложение на първенците на Кукуш, с което молят той да бъде възведен в архимандритски чин.

 

Братя Миладинови. Преписка, С., 1964, 86–88; оригиналът е на гръцки.

По: Македония. Сборник от документи и материали. С., 1978, 159–160.

[1] Бог на огъня