Този сайт е част от проекта „Българите в Западните Балкани - 100 години преди и след Ньой”
Този сайт е част от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, спечелил конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания през 2018 г. към Фонд „Научни изследвания“. Амбицията на екипа е събраните извори за епохата, автентични литературни източници и авторски изследвания да се архивират и подредят в него, за да може да бъдат ползвани от специалисти, както и от обществеността у нас и по света. Материалите съдържат данни за богатото българско културно-историческото наследство в Западните Балкани. Те са включени в еднотипни рубрики към отделните държави Р Албания, Р Косово, РС Македония и Р Сърбия, а именно – език и диалекти, етнодемография, миграции, националноосвободително движение, просвета и култура, стопанство, традиционна култура, църква.
Този сайт е част от проекта „Българите в Западните Балкани - 100 години преди и след Ньой”
Този сайт е част от проекта „Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой)”, спечелил конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания през 2018 г. към Фонд „Научни изследвания“. Амбицията на екипа е събраните извори за епохата, автентични литературни източници и авторски изследвания да се архивират и подредят в него, за да може да бъдат ползвани от специалисти, както и от обществеността у нас и по света. Материалите съдържат данни за богатото българско културно-историческото наследство в Западните Балкани. Те са включени в еднотипни рубрики към отделните държави Р Албания, Р Косово, РС Македония и Р Сърбия, а именно – език и диалекти, етнодемография, миграции, националноосвободително движение, просвета и култура, стопанство, традиционна култура, църква.
Р Албания
Без преувеличение може да се каже, че българското културно-историческо наследство в територията на днешната Р Албания има дълбоки, хилядолетни корени. То се измерва с хронологията на Първата българска държава (империя) и черпи жизнените си сили от някогашния компактен и многочислен субстрат от славянско (българско) население в Южна Албания, запазил се в продължение на векове от Ранното средновековие нататък.
Р Косово
Република Косово е най-новото държавно образувание на Балканите, след като обяви своята независимост на 17 февруари 2008 г. Териториите, които обхваща Република Косово, дълго време са били част от средновековната българска държава – средата на ІХ век – 1018 г., като част от тези земи са включени и във Втората българска държава през първата половина на ХІІІ век. Но българското административно присъствие не се изчерпва единствено с включването на тези земи в българските средновековни държави.
Р С Македония
След разпадането на Югославия и официалното обявяване на независимостта на Република Македония (17 ноември 1991 г.), тя заживя като самостоятелна държава с площ 25 713 км², население 2.033 млн. души, и е призната най-напред от Р България. От януари 2019 г. страната прие ново название – Република Северна Македония. Поддържането на идеологията на македонизма на антибългарска основа продължава до наши дни.
Р Сърбия
Като по-пери¬ферна част от Османската империя Сърбия успява по-рано в началото на 30-те години на ХIХ в. да получи автономия по отно¬шение на Високата порта и заживява с идеята да се превърне в обединително звено на южносла¬вянските народи – „Пиемонт на Балканите!“. Далеч преди появата на „Начертанието“ на Илия Гарашанин, княз Милош Обренович пристъпва към осъществяването на тази идея. С всякакви средства в началото на 30-те години на ХIХ в. той слага ръка най-напред на Тимошко (включващо 6 нахии от тогавашния Видински санджак).
