Борис Петров Сарафов (12 юли 1872, с. Либяхово, Неврокопско – 28 ноем. 1907, София)
Роден в семейството на видния просветен деец Петър Сарафов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” и Военното училище в София. Служи в 15-ти пехотен Ломски полк в Белоградчик (1893) и 1-ви пехотен Софийски полк (1895). Взима участие в Четническата акция на Върховния македонски комитет, с чета от 65 души превзема Мелник (1895). След неуспеха ѝ заминава за Санкт Петербург, където е слушател в генералщабната академия. Завръща се в България и е назначен в 5-ти пехотен Дунавски полк с гарнизон в Русе. Членува в Българските освободителни братства, председател е на Върховния македоно-одрински комитет (1899–1901). Под ръководстовто му се създават дружества на Македоно-одринската организация в Германия, Австро-Унгария, Русия и др. Пласира облигации от „Македоно-одринския патриотичен заем”, с които е закупено оръжие за революционното дело в Македония и Одринско. Арестуван е за подбудителство за убийството на румънския журналист Михайляну и е отстранен от лидерството на Върховния комитет. Обикаля Виена, Париж, Берлин, Женева, Будапеща и други европейски градове с цел събиране на средства за освободителното дело. Предава 10 000 лв. на Орце Попйорданов, с които гемиджиите осъществяват Солунските атентати, подпомага Симеон Радев за издаването на вестник в Париж. След завръщането си в България навлиза с чета от 40 български офицери в Македония (1903). Увзима участие в Смилевския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Тайна македоно-одринска революционна организация). Член е на Генералния щаб на Битолския окръг, заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води сражения в Битолско, Демирхисарско и Охридско. След потушаването на въстанието обикаля с чета Македония. Заедно с Михаил Герджиков популяризират каузата на македонските и тракийските българи в Западна Европа. След завръщането си се включва в борбата със сръбската и гръцката военна пропаганда в Македония. Участва в Рилския общ конгрес на ВМОРО (1906). На 28 ноември 1907 г. е застрелян на прага на дома си заедно с Иван Гарванов от Тодор Паница.
