В различни публикации в периода 1873–1940 г. могат да се проследят различните варианти в числеността, както и в записването на имената на голобърдските селища (вкл. и селищата, които са на територията на днешната Република Северна Македония, които след 1912–1913 г. попадат в границите на Кралство на сърби, хървати и словенци). В изложената таблица могат да се видят различните названия на селищата в сравнителен план, а използваните източници са следните:
1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, С. 1995 (с. 173–175);
2. Васил Кънчов, Македония. Етнография и статистика1, С., 1900 (с. 261–262);
3. Димитър Гаджанов, Мюсюлманското население в новоосвободените земи. – В: Научна експедиция в Македония и Поморавието – 1916, С., 1993, с. 231–283;
4. Светлозар Елдъров, Българите в Албания 1913–1939. Изследване и документи, С., 2000 (Докладите на Сребрен Поппетров от 1925–1931 г.);
5. Стамат Стаматов, Град Дебър и неговото основаване. Първо приложение на периодичното списание „Дебърски глас”, С., 1938;
6. Миленко Филиповић, Голо Брдо. Белешке о насељима, пореклу становиштва народном животу и обичаjима, Скопље, 1940.
…
Прочетете целия текст по-долу:
Тончева. В. Селата в областта Голо Бърдо, Албания – демографски бележки от периода
