Категория: Извори

Язикословие

  Кукуш, 15 юния 1870 (Цървеника)   Немало време поминало веке откак е възникнала новата българска писменост. Оттога и до днес все по нещо се пишет на новата книжнина. Ако разгледат человек внимателно книжките, що са се издали и издават

Доклад от министър-председателя и министър на финансите Добри Божилов до председателя на Министерския съвет с искане…

Доклад от министър-председателя и министър на финансите Добри Божилов до председателя на Министерския съвет с искане за отпускане помощи за българи-бежанци от Битолска и Скопска области[1] София, 28 октомври 1943 г. На основание чл. 9 от Закона за подпомагане при

„Мислехме, че ако някой вземе…”

„Мислехме, че ако някой вземе…”[1] „… мислехме, че ако някой вземе някаков български вестник в ръка, веднож в заточение, ке се проводит. Сега, слава Богу, се крена малце голямата мъгла от народът, но някои желаат со голяма ревност да прочетат

Во Охрид, 1861, февр. 1861.

(Извод от писма)[1] Охридски фанариот владика Мелетий, кого бяха изпъдили и се маеше досега в Крушево, успял да привлекъл някои си простаци охридчани на своя страна, като венчал брата едного млекарина с една фанариотска прит­ворност, ласкателство и сега се находи

В. „Србски дневник“ съобщава, че българите в Охрид ликуват по повод скъсването с Цариградската патриаршия 9. VII. 1860 г.

От България. 9 юли. Великденските събития в българската църква в Цариград навсякъде са предизвикали повече или по-малко впечатление. Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и

Писмо от Димитър Миладинов (Кукуш) до архимандрит Антим (манастира Зограф) за радостта му от въвеждането на български език nрu богослужение

V. 1859 г . Високопреподобни ми и уважаеми игумене на светата Зографска общежителна обител г. Антим и досточтимите Ви пребиваващи с Вас отци. С радост получих почитаемото Ви писмо от 2 февруари заедно с изпратените до тукашната църква богослужебни книги.

Тончева, В. Селата в областта Голо Бърдо, Албания – демографски бележки от периода 1873–1940 г.

В различни публикации в периода 1873–1940 г. могат да се проследят различните варианти в числеността, както и в записването на имената на голобърдските селища (вкл. и селищата, които са на територията на днешната Република Северна Македония, които след 1912–1913 г.

Ковачев, Йосиф

Йосиф Антонов Ковачев (14 ян. 1839, Щип – 31 окт. 1898) Български учен и педагог, политик и държавник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).  Първоначално учи в Щип, после заминава за Белград и завършва с отличие. Продължава образованието

№ 9. Битоля, 15 марта 1864

Пред няколко дни случи ми се да замина низ арнаутскийт град Корча, овде поседох няколко дни. Малкото ми пребивание в това място не ми би безполезно, защо, пощо се разговорих с някои почтени и родолюбиви лица, научих се от них,

№ 12. Кукуш, 5 Декемврия

Вий отдавна не сте имали писма от тоя градец[1], който преди няколко време направи толкоз голямо вълнение за религиозното си управление. Днес аз ви пиша и надявам се, че няма да ми откажете стълповете на почетният си лист за малкото

Top