Вий отдавна не сте имали писма от тоя градец[1], който преди няколко време направи толкоз голямо вълнение за религиозното си управление.
Днес аз ви пиша и надявам се, че няма да ми откажете стълповете на почетният си лист за малкото подребности, които дръзвам да ви съобщя.
Кукушките българи се събудиха, както и всичките други сега, които ги окръжават. Напред те не знаяха нити да четат, нити да пишат. Повече, те не знаяха, че съществува българска книга.
Сега те излезоха от това отколешно заблуждение, единствена причина, която ги караше да стоят под робството на гръцките владици.
Владика българин се доведоха.
Училища се отвориха.
Добри учители се гетирдисаха.
Българската книга се позна навсякъде. Всички захванаха да я учат; всеки захвана да проважда чадата си, за да учат матерният си язик, потъпкан от гърците.
Едно нещо привличаше вниманието на съгражданите, то беше образованието на жената.
Това нещо се постигна. Преди няколко дена се отвори едно девическо училище. Това училище се повери на една жена твърде способна.[2] Всичките хора се радуват за отворението на това заведение и доказателството на това е, че в малко време вътре то се напълни с момичета.
Ако кукушени следуват със същата ревност делото на просвещението в страната си и подкрепят училищата си, има надежда, че малко по малко елинщината, която владей сега, ще изчезне съвършено и ще се замени е българщината.
Бог да им е на помощ.
В. Турция, г. II, бр. 25 и 26, 1 ян. 1866.
По: Кузман Шапкарев. Публицистика. С., 2010, 58–59.
[1] През есента на 1865 г. след няколкократни покани от кукушките българи и по препоръка на епископ Партений Зографски К. Шапкарев е назначен за учител в Кукуш, където започва един от най-дълголетните и плодотворни периоди от неговата учителска и будителска дейност сред македонските българи (Вж. За възраждането на българщината…, с. 156 и сл.).
[2] Вероятно става дума за съпругата на К. Шапкарев – Елисавета, дъщеря на Д. Милдинов, която починала през м. март 1870 г.
