Йосиф Антонов Ковачев (14 ян. 1839, Щип – 31 окт. 1898)
Български учен и педагог, политик и държавник, действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Първоначално учи в Щип, после заминава за Белград и завършва с отличие. Продължава образованието си в Киевската духовна академия. След дипломирането си се завръща в България. Учител е в Габрово, където за пръв път въвежда звучната метода и класно-урочната система на обучение. Интерниран е по нареждане на Мидхад паша в родния си град и в Прилеп. В Щип създава първото българското мъжко предагогическо училище за подготовка на учители за българските училища в Македония. Негов помощник тогава е Попорушев. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. Следващата година издава труда си „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи“. През 1874 г. издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а на следващата година – „Български буквар по звучната метода на народните школи“. След Освобождението е избран за депутат в Учредителното събрание, по-късно е назначен за началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор на Софийска област и е избран за председател на столичния Областен съвет. Включен е в състава на Държавен съвет на Княжество България. През 1886–1887 г. е кмет на София. След основаването на Висшето училище 1888 г. (дн. Софийски университет) е привлечен за преподавател по педагогика. За постиженията му в педагогическата наука е избран за действителен член на БКД. През 1895 г. е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет, а от март до юни 1897 година е негов председател. Заедно със съпругата си Екатерина създават фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лв. на Софийския университет.
