Митрополит Мелетий Велешки (23 февр. 1868, Битоля – 14 авг. 1924, Цариград)
Висш български духовник. Началното си образование получава в гръцкото, а след това в българското училище в родния си град. Учи в свещеническото училище в Одрин (1888). Завършва Киевската духовна семинария и киевската духовна академия (1894). През 1888 г. получава монашеско звание в Преображенския манастир и с.г. е ръкоположен в йеродяконски сан. Екзархийски дякон в Цариград (1894); йеромонах (1899); протосингел на Екзархията (1899–1903); архимандрит (1900); управляващ Одринската епархия (1903–1908). През май 1908 г. е избран и ръкоположен за архиерей на Велешката епрахия. Член на Синода в Цариград (1908–1912). През 1913 г. е принуден от новите сръбски власти да напусне епархията си, като преди това Мелетий е поставен под домашен арест с постоянен жандармерийски надзор. След оттеглянето на екзарх Йосиф от Цариград (1913) митрополит Мелетий остава там като екзархийски наместник. През март 1916 г. заема отново митрополитската катедра във Велес, но проблемите около екзархийското наместничество го връщат в Цариград, където остава като екзархийски наместник от края на 1917 г. до смъртта си. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
