Никола Благоев Попов (15 февр. 1868, с. Ракита, Кайлярско – 1944, София)
Историк, юрист и политик. Роден е в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, след това учи право в Белградския университет (1894). В навечерието на Междусъюзническата война на 23 април 1913 г. подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, заедно с още 13 души от тези околии. В него се заявява, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. След завършването на висшето си образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избиран е за народен представител в XIV Обикновено народно събрание. Преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност. От 1916 г. Н. Благоев е доцент, а от 1926 до 1934 г. – извънреден професор. Автор е на множество трудове, сред които най-ценни са: „История на старото българско държавно право” (1906) и „Правни и социални възгледи на богомилите“ (1912). Прави ценен превод от старогъцки на Византийската еклога (избрани закони), изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори. Член на Македонския научен институт.
Историк, юрист и политик. Роден е в семейството на свещеник. Завършва класическата гръцка гимназия в Битоля, след това учи право в Белградския университет (1894). В навечерието на Междусъюзническата война на 23 април 1913 г. подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, заедно с още 13 души от тези околии. В него се заявява, че Македония е българска област и се настоява за присъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. След завършването на висшето си образование се установява в България и започва да се занимава с адвокатска практика. Избиран е за народен представител в XIV Обикновено народно събрание. Преподава в Юридическия факултет на Софийския университет и се занимава с научна и преводаческа дейност. От 1916 г. Н. Благоев е доцент, а от 1926 до 1934 г. – извънреден професор. Автор е на множество трудове, сред които най-ценни са: „История на старото българско държавно право” (1906) и „Правни и социални възгледи на богомилите“ (1912). Прави ценен превод от старогъцки на Византийската еклога (избрани закони), изследва средновековното българско право, богомилството, пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори. Член на Македонския научен институт.
