Татарчев, Христо

Христо Николов Татарчев (псевдоними: А. Светомиров, Докторът) (16 дек. 1869, Ресен – 5 ян. 1952, Торино)

Деец на македонското освободително движение, първи председател на ВМОРО, общественик, лекар. Първоначално учи в родния си град. Завършва прогимназия в Брацигово. Продължава гимназиалното си образование в Пловдив. Участва в движението за Съединението, а след обявяването на Сръбско-българската война се записва като доброволец ученическия легион. Следва медицина в Цюрих и Берлин, където се дипломира (1892). През с.г. е назначен за лекар в Солунската българска мъжка гимназия. На 23 октомври 1893 г. е сред шестимата учредители на ВМОРО и неин пръв председател. Ръководи организацията до 1901 г., когато е арестуван и осъден на 5 години затвор в Подрум кале. След амнистирането му (1902) пристига в България, за да изпълни функциите си на задграничен представител. Подкрепя решението за въстание на Солунския конгрес (януари 1903). Ръководи Благодетелното дружество за подпомагане на пострадалите от турския режим в Македония и Одринско. Участва като делегат в Кюстендилския конгрес на ВМОРО, а също и при учредяването на Съюза на българските конституционни клубове в Солун. През Първата световна война е назначен за началник на военновременна болница. Включва се в братствената организация, ръководена от Изпълнителния комитет. През 1920 г. е сред инициаторите за учредяване на Македонска федеративна емигрантска организация. Участва през януари 1923 г. в обединителния конгрес на македонската емиграция в България. Разочарован от подновените междуособици между дейците, напуска България със съпругата си и заминава за Торино, където практикува лекарската си професия. Автор е на спомени, отнасящи се за създаването и първите прояви на ВМОРО.