Тошев, Пере

Пере (Петър) Наумов Тошев (1865, Прилеп – 21 апр. 1912, Дренова клисура, Велешко)

Деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен за участие в революционен кръжок и завършва гимназия в Пловдив (1885). Участва в Съединението и в Сръбско-българската война (1885). Ранен е в сражение при Пирот и е награден с орден „За храброст“. Учителства в Родопите и Пловдивско. Следва литература в Софийския университет (1890–1892), но го напуска и става коректор в българската печатница на Коне Самарджиев в Солун. Като учител в Прилеп заедно с Даме Груев поставя основите на организираното революционно движение в града. Учителства в Скопие и Битоля и е сред основателите на местните революционни комитети. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО (1896). Избран е за член на ЦК на ВМОРО (1898). Осъден е на 101 години затвор във връзка със Солунската афера и заточен в крепостта Подрум кале, Мала Азия. След амнистирането му (1902) е екстерниран в България. Участва във Илинденско-Преображенското въстание с чета в района на Прилеп. На Прилепския окръжен конгрес (1904) представя проект за нов устав на организацията. Като делегат на Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за член на ЦК. След Младотурската революция (1908), въпреки че я посреща с недоверие, заминава за Солун. Участва в издаването на сп. „Културно единство“, и е редактор на в. „Конституционна заря“. През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско. Поради заболяване, в края на 1911 г. заминава на лечение в София. На път за родния си край попада на турска засада и е убит. Погребан е в двора на черквата в с. Фариш, Тиквешко.