Димитър Талев Петров (14 септ. 1898, Прилеп – 20 окт. 1966, София)
Писател, посветил творческото си дело на Македония. По време на войните учи в Прилеп, Солун, Битоля, Скопие, Стара Загора. Следва за кратко медицина и философия в Загреб и Виена. Завършва славянска филология в Софийския университет (1925). Редактор и главен редактор (1929–1930) и директор (1933–1934) на в. „Македония”, орган на Съюза на македонските емигрантски организации. Член на редакцията на в. „Зора”, заради което е преследван и изключен от СБП. Обвинен е за прояви на великобългарски шовинизъм и е подложен на гонения от комунистическите власти, като е затварян, въдворяван и изселван до 1952 г. По-късно е реабилитиран. Член на УС на СБП. Народен представител в V Народно събрание. Носител на държавни награди. Творбите на Талев са преведени на немски, френски, английски, руски, полски, чешки, румънски, унгарски, литовски, китайски и др. Някои от тях са драматизирани и екранизирани. Автор е на множество патриотични статии и разкази. През 30-те години на XX в. печата във вестниците „Македонска трибуна”, „Свобода или смърт”, „Вардар”, сп. „Родина” и др. През 1928–1930 г. публикува романа „Усилни години”, през 1942 г. биографичния очерк „ГоцеДелчев“. От 1958 г. до 1960 г. създава романа „Самуил” в 3 части. През 1962 г. са отпечатани повестта „Братята от Струга” и романът „Хилендарският монах”, От 1972–1978 г. излизат съчиненията му в 11 тома. Връх на белетристичното му творчество бележи тетралогията „Железният светилник” (1952), „Илинден” (1953), „Преспанските камбани” (1954) и „Гласовете ви чувам” (1966), с които Талев се нарежда в редицата на най-изявените наши писатели и историографи.
