Трайко етков Китанчев (1 септ. 1858, с. Подмочани, Ресенско – 1 авг. 1895, София)
Деец на националноосвободителното движение, учител, активен политик, ярък общественик, творец – поет, публицист и преводач. Учи в родното си село и в българското училище в квартал Фенер на Цариград. С финансовата помощ на митрополит Натанаил Охридски завършва Киевската семинария и постъпва в Юридическия факултет на Московския университет (1879–1880). От 1881 до 1882 г. в Петропавловската семинария на Лясковския манастир. През учебната 1882/1883 г. е учител и председател на Учителския съвет на Солунската българска гимназия. Преподава география, всеобща история и словесност. Активно се включва в борбата срещу чуждите (гръцка и сръбска) пропаганди. По-късно учителства в гимназиите в Пловдив, Габрово и София, училищен инспектор във Великотърновско. От 1885 г. до е избиран за народен представител. Участва в Сръбско-българската война (1885). В парламента е един от най-добрите български оратори. През 1894 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). В края на 1894 г. участва в учредяването и става председател на Македонското дружество „Братски съюз”. На македонски конгрес на македонски дружества в София (19–28 март 1895 г.), е избран за председател на новосъздадения Македонски комитет, преименувал се по-късно във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК) след включването на Тракийското дружество„Странджа”. През лятото на 1895 г. под негово ръководство и със съдействието на българското правителство Македонският комитет организира т.нар. Четническа акция. Умира от сърдечен удар. Погребан е тържествено в София в съседство с тленните останки на неговия учител П. Р. Славейков.
