Иван Стефанов Цончев (10 септ. 1858, Дряново – 16 дек. 1910, София)
Опълченец, Военен деец, участник в македонското освободително движение. Участва в Руско-турската война 1877–1878 г. в Българското опълчение, завършва първия випуск на Военното училище в София. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като дружинен командир в 7-и пехотен Преславски полк. През 90-те години на ХІХ в. е командир на 6-и пехотен Търновски полк в София. Във военната си кариера преминава през всички офицерски звания, на 1 февруари 1901 г. е произведен в звание генерал-майор. През 1901 г. напуска редовете на българската армия и се включва трайно в освободително движение на македонските българи. По време на Деветия конгрес на македоно-одринската организация в България (1901) е избран за подпредседател. В действителност става основен ръководител на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). През 1902 г., ръководеният от него Комитет организира и провежда Горноджумайското въстание. Взема дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание. Оглавява въстанически отряд, действаш в Мелнишко и Разложко съвместно с четите на ВМОРО. С оглед спечелването поддръжници на освободителното дело, след въстанието той посещава Париж и Лондон, среща се с известни политици, дипломати и общественици и ги информира за положението на българите в Македония и Одринска Тракия. За консолидирането на македоно-одринското освободително движение ген. Цончев приема предложението за саморазпускане на ВМОК, направено от ВМОРО по време на нейния Рилски конгрес (1905), и прекратява активната си дейност в революционното движение. Награждаван е с много български и чуждестранни отличия.
