Митрополит Герасим Струмишки (5 окт. 1860 или 1862, Мустафа паша (дн. Свиленград) – 1 дек. 1918, Струмица)
Висш български православен духовник. Светското му име е Георги Димитров Байрамов. Завършва основно образование в родния си град и свещеническо училище в Одрин (1883–1886). Приема монашеството и е ръкоположен за йеродякон (1886). Със стипендия на Екзархията завършва Духовна семинария в Киев (1886–1889). Ръкоположен за йеромонах (1891) е назначен за председател на Струмишката църковна община. Въведен е в архимандритско достойнство през 1894 г. Той е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 г., когато дава клетва пред д-р Христо Татарчев. На 22 декември 1897 г. е избран за Струмишки митрополит. Изявява се като ревностен и решителен защитник на българското население, на Екзархията и православието в Македония. Има опасни сблъсъци с агентите на Цариградската патриаршия, а след Илинденското въстание и със сръбската пропаганда. Негови противници са и проводниците на протестантството и униатството. Два пъти са извършвани опити за убийството му, два пъти е подпалвана и впоследствие опожарена митрополията. На нейното място, по негова инициатива е изграден eĸзapxийcĸи ĸaтeдpaлeн xpaм „Св. Св. Кирил и Методий“ (1911). Автор е на богослужебни трудове и книги с историко-географска тематика. Погребан е в криптата на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Струмица в изпълнeниe нa пocлeднaтa мy вoля.
