Христо Станишев Арапнаков (24 дек. 1863, Кукуш – 13 дек. 1952, София)
Деец на македоно-одринското революционно движение, инженер. Завършва гимназия в София (1885), и инженерство в гp. Гент (Белгия). Завръща се в България и работи като окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом (1890–1892) и като градски инженер в Бургас (1892–1895). От 1896 г. е инженер на свободна практика и участва в изграждането на първите шосета, жп линии и мостове в Княжеството, както и във възстановяването на Народния театър (след пожара 1923 г.) и на столичната катедрала (след атентата 1925 г.) и др. Като юноша се включва в македоно-одринското освободително движение. През 1895 г. е избран за председател на македонското дружество в Бургас. Следващата година е в състава на BМОК. При разцеплението на организацията (1902) оглавява течението, което е против комитета, ръководен от Стоян Михайловски и генерал Иван Цончев. След Първата световна война участва в живота на македонските благотворителни братства. Член е на Македонския научен институт. Председател е на Великия македонски събор (1933) в Горна Джумая (дн. Благоевград).
