Йероним Стамов (5/17 ноем. 1888, Гевгели – 15 ян. 1949, Пловдив), (светско име Михаил)
Униатски свещеник, активен деец на Македонската католическа лига (МКЛ), организатор на различни инициативи за популяризиране на българската кауза по Македонския въпрос в чужбина. През 1901 г. постъпва в семинарията на лазаристите в местността „Зейтинлика” край Солун. В навечерието и по време на Балканската война Й. Стамов е свещеник в Енидже Вардар. На 11/24 май 1914 г. по време на тържествена служба в чест на Славянските равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий е арестуван от гръцката жандармерия заедно с още двама свещеници и след тримесечен престой в ареста е екстрадиран в родния си град, вече в границите на Сърбия. В началото на 1915 г. се прехвърля в България и участва в организирането на униатски енории за бежанците в Струмишко. От 1916 до 1921 г. следва философия в Германия, където защитава докторат. През 1922 г. се установява в София и участва в създаването на МКЛ. През 1924 г. е включен в състава на тричленната делегация, изпратена от Националния комитет на македонските емигрантски организации да отстоява българската кауза пред конгреса на Съюза на дружествата за Обществото на народите в Лион. През 1931 г. Й. Стамов заедно с трима екзархийски духовници обикалят Западна Европа и представят пред най-висши църковни и политически фактори, включително папа Пий ХI във Ватикана и Обществото на народите в Женева, обширна петиция за положението на българите в Македония под сръбска и гръцка власт. През 1933–1934 г. се грижи за организиране на униатска енория за бежанците в с. Куклен, Пловдивско. След Втората световна война прави опит да възстанови МКЛ. Умира след боледуване в Пловдивската католическа болница. Погребан е в с. Куклен.
