Христо Димитров Узунов (22 окт. 1878, Охрид – 11 апр. 1905, с. Цер, Демирхисарско)
Деец на македоно-одринското революционно движение. Син на учителя Димитър Узунов – поборник на българското църковно и просветно дело. Хр. Узунов завършва педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия (1896). През 1896 г. е включен в редовете на ВМОРО от Даме Груев. Като учител в Охрид е член на революционния комитет, в който участва и майка му Анастасия Узунова. Развива организационна дейност в Охридска околия. Заради борбата си против сръбската пропаганда в Македония е арестуван (1898–1899). Впоследствие укрепва организацията в Охридско и Стружко и формира първата организационна чета в района. След нов арест (1902–1903) става главен войвода на Охридски район. Делегат е на Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг на ВМОРО (1903). Член е на Охридското революционно горско началство и началник на въстаническите сили в Охрид и Охридска околия. В Илинденско-Преображенското въстание предвожда чета и води сражения с турските войски. След въстанието възстановява организацията в Битолско и устройва училища в пострадалите селища. Секретар е на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904) и инструктор-ревизор на четите. Противопоставя се на гръцката и сръбската въоръжена пропаганда в района. В с. Цер четата му попада в обсада на турска войска, въоръжена с артилерия. За да предпазят населението от безчинства се самоубива заедно със своите другари.
