Митрополит Борис Неврокопски (светско име Вангел Симов Разумов), (8 ноем. 1888, Гявато, Ресенско – 8 ноем. 1948, Коларово, Благоевградско)
Висш духовник и църковен деец. Отрано става съпричастен на борбите на българите от Македония за национално освобождение. Учи в родното си село, а после в Цариград и Одрин. Завършва Духовната семинария в Цариград (1910) и същата година приема монашество. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия (дн. в Украйна). Завършва през 1915 г. с научната степен „доктор по богословие“. През 1916 г. заминава за Виена да следва философия. Завръща се в България през 1917 г. и по поръчение на Светия синод заминава за Будапеща, за да организира българската църковна община. Назначен е за протосингел на Софийската митрополия, началник на културно-просветния отдел на Светия синод, предстоятел на храм-паметника „Св. Ал. Невски“ и ректор на Софийската духовна семинария. През 1930 г. е ръкоположен за Стобийски епископ, а от 1931 до март 1935 г. е секретар на Светия синод. От 1932 г. е член на Македонския научен институт. Избран е за Неврокопски митрополит през март 1935 г. Борис е високо образован и ерудиран духовник и енергичен организатор на религиозно-църковния живот в епархията. Противопоставя се на католическата и протестантската пропаганда в Пиринска Македония. През 1941–1944 г. е и временно управляващ Струмишко-Драмска (от 1943 г. Драмска) епархия. След 9 септември 1944 г. влиза в конфликт с новата власт, като се обявява против пълното подчинение на Църквата от държавата, идеологизирането на духовенството и политиката на македонизация на българите в Пиринския край, заради което е убит.
