Мишо Шкартов (псевдоним: Илиев) (1 февр. 1884, Кавадарци – 25 юни 1936, София)
Деец на македоно-одринското революционно движение, войвода. Завършва Солунската българска гимназия. Включва се в редовете на ВМОРО; определен е за секретар на Тиквешката чета на Д. Даскалов (1904), по-късно в четата на Хр.Чернопеев действа в Кукушко, Солунско и Серско (1905), а от 1906 е в четата на Яне Сандански. По време на Младотурския преврат е един от основателите на Народно-федеративната партия (българска секция). Участва в революционния щаб по подготовката и ръководството на Тиквешкото въстание (1913) срещу сръбските окупационни власти. След Първата световна война става член на Привременното представителство на бившата ВМРО и подписва апела от населението в Македония и бежанците в България (1919). В 1921 г. се присъединява към ВМРО, запасен член е на Струмишкия революционен окръг (1924) и окръжен войвода на Солунския революционен окръг (1925). След разцеплението на ВМРО (1928) преминава към протогеровистите. Привърженик на федералистката идея, става член на ВМРО (об). Участва в Цариградската конференция на националреволюционерите от ВМРО (об), подписва протокола за помирение между Берлинския ЦК на ВМРО (об) (Поптомов, Влахов, Р. Ризов и др.) и нацианалреволюционерите (М. Герджиков, П.Шатев и др.). Привлечен е в ръководството на ВМРО (об) в България, води спорове и отстоява безпартийния характер на обединената организация. След 1931 г. се оттегля от активно политическо участие.
