Васил Иванов Диамандиев (30 ян. 1839, Охрид – 1 май 1912, София)
Деец на националноосвободителното движение на македонските българи, учител, общественик. Следва във Физико-математическия факултет в Москва, а по-късно в Киев. Завръща се в Македония и учителства в Кукуш, Велес, Охрид и др. Бори се срещу гръцките фанариоти, заради което е преследван от тях и принуден да емигрира. Заселва се в гр. Комрат, Бесарабия, където преподава в българско училище (1869–1876). След Руско-турската война се установява в България и участва в обществения и културен живот. Избран е за народен представител в Учредителното и Първото Велико народно събрание; един от основателите е на Народната библиотека в София, където е помощник-директор; член е на Върховния касационен съд и др. Разгръща разностранна дейност в подкрепа на Кресненско-Разложкото въстание. В началото на 1880 г. заедно с Георги Георгов създават в Русе Българо-Македонската Лига. По-късно ръководи Дружеството за подпомагане на бедни македонци (1883), а през окт. с.г. застава начело на Българо-македонското благотворително дружество в София. Един от инициаторите е за учредяването на дружество „Македонский глас”, което издава едноименен вестник (1884–1885) и е негов пръв председател. В края на 1894 г. участва в създаването на Македонския комитет (бъдещия ВМОК). По време на неговия първи конгрес (март 1895) и на проведения през декември с.г. извънреден организационен конгрес, е избран е за член на ръководното тяло.
