Райко Жинзифов (15 февр. 1839, Велес – 15 февр. 1877, Москва)
Български поет, произхожда от гъркоманско семейство и е с гръцко кръщелно име Ксенофонт, но като студент в Русия под въздействието на Г. С. Раковски приема българското си име Райко, с което го назовава учителят му Д. Миладинов. В родния град посещава гръцко училище, но едновременно с това изучава и български език при учителя Н. Тонджоров. През 1856 г. е помощник-учител в Прилеп при Д. Миладинов, който влияе положително на закрепването на българското му съзнание. След това учителства в Кукуш. През 1858 г. отива в Русия и завършва историко-филологическия факултет на Московския университет през 1864 г. В 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“ с оригинални и преводни стихотворения. В поезията му личните мотиви са отзвук на народните болки и стремежи към национално възраждане и единство. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва заедно с Л. Каравелов, Н. Бончев, К. Миладинов и др. Издава списание „Братски труд“. Развива огромна публицистична дейност в руския печат за запознаването на местната общественост с положението на българския народ. Сътрудничи на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др. Публикува статии, стихотворения, народни песни, разкази. Проявява интерес по въпросите на черковната борба, на българската литература, на славянското единство. В поезията си дава израз на носталгията, съчувствието към участта на народа и съзнанието за неизпълнен дълг. Доразвива идеята на Н. Рилски за книжовен език с национален характер и предназначение, обединявайки общобългарските говорни особености с тези от народното творчество и историческата традиция. Умира след като се разболява от туберкулоза.
