Дамян Йованов Груев (17 ян. 1871, Смилево, Битолско – 23 дек. 1906, вр. Петлец, с. Русиново)
Учи в Смилево и Ресен, в Битолската класическа гимназия и Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Заминава с други ученици за Белград и учи „Великата школа“, благодарение на сръбското културно дружество „Свети Сава”. След като разкрива стремежите на сръбската пропаганда прекъсва обучението си и заминава за София. Следва история във Висшето училище (дн. Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Арестуван е по подозрение за участие в убийството на министър Христо Белчев (1891) и изключен и от Висшето училище. Завръща се в Битоля и сформира учителски съюз с революционни цели. Назначен е от Българската екзархия като учител в с. Смилево, а след това в Прилеп (1892–1893). Установява се в Солун и работи в печатницата на Коне Самарджиев. Заедно с Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Христо Батанджиев, д-р Христо Татарчев и Петър Попарсов основават Вътрешната македоно-одринска революционна организация (тогава Македонска революционна организация) в Солун (1893). Учителства с Гоце Делчев в Щип (1894–1895) и създават първите комитети на революционната организация. Назначен е от Екзархията за училищен инспектор в Солун (1895–1897). Интерениран е от османските власти в Битоля, където работи като учител и спомага за активизирането на дейността на окръжния комитет на БМОРК (1898). След избухването на Попставревата афера е арестуван и заточен в Подрум кале в Мала Азия. След получената амнистия председателства Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, на който е гласуван планът за предстоящото въстание. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Генералния щаб, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов (1903). Ръководител е на Прилепския окръжен подвижен конгрес (1904). На заседанията му се възлага борбата със сръбската пропаганда в Поречието. Пленен е от просръбския войвода Мицко Кръстев и освободен след преговори (1904). Председателства Скопския (1905) и Рилския общ конгрес на ВМОРО (1906). На 23 декември 1906 г., на път за София в подножието на връг Петлец, загива след сражение с турския аскер.
