Петър Попарсов (авг. 1868, Богомила, Велешко – 1 ян. 1941, София)
Виден деец на македоно-одринското революционно движение. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Под влияние на сръбски емисари става стипендиант на дружество „Свети Сава“ в Белградската висша школа. Разочарован от действията на сръбската пропаганда, я напуска и завършва литература във Висшето училище в София (дн. СУ „Св. Климент Охридски“) (1892). Учредител и деен член на дружеството „Млада македонска книжовна дружина”, редактор на печатния му орган сп. „Лоза“ (1892). Учител в Солунската българска мъжка гимназия, става един от създателите на ВМОРО (1893). Автор е на първия ѝ устав (който за съжаление не е запазен), основан на устава на БРЦК отпреди Освобождението (1878). По поръка на организацията издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“ (1894), в която се противопоставя на централизацията на църковно-училищното дело. Учителства във Велес и Прилеп. Участва в Солунския конгрес на организацията (1896). По време на Винишката афера (1897) като главен учител в Щип е арестуван и осъден на 101 години затвор. Заточеник е в Подрум кале, Мала Азия, до помилването му през 1902 г. След Илинденско-Преображенското въстание се ориентира към т.нар. „левица“ в освободителното движение. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за задграничен представител на организацията в София. След Младотурската революция (1908) се завръща в Македония и е учител в Педагогическото училище в Скопие. След Балканските войни се установява окончателно в България и дълги години е учител в с. Костенец, Софийско. Включва се в дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО (1919). Впоследствие се оттегля от политическа дейност, но поддържа контакти с дейци на македонското движение.
