Кирил Григоров Пърличев (1 март 1875, Охрид – 9 февр. 1944, Охрид)
Деец на националноосвободителното движение на македонските българи, учител, училищен инспектор, журналист, преводач. Син на Григор Пърличев. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1894), където става член на таен ученически революционен кръжок и основател на ученическия съюз. Участва в четническата акция на ВМОК (1895). Учителства във Воден и работи по изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес на организацията (1896) е представител на Воденския революционен окръг. По нареждане на Дамян Груев става учител в Прилеп (1901). Избран е за член на ЦК на ВМОРО и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. През 1902 г. следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. По-късно отново изпълнява тези функции и във ВМРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на Христо Чернопеев. През 1909–1913 г. е учител в Солун и е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и негов секретар. През 1921 г. е временен, а от 1925 г. – постоянен задграничен представител на ВМРО. Участва в създаването на различни обществени формации и членува в Масонската ложа „Светлина“. Сътрудничи с публикации на много периодични издания, свързани с Македония. Член-основател е на Македонския научен институт. Принуден е от политическите си противници от крилото на Ив. Михайлов да се оттегли от организационна дейиост във ВМРО (1931). През годините на Втората световна война е директор на Музея на старините в Охрид. Автор на книги за сръбския режим в Македония (1912–1915), за градовете Пирот, Ниш, Враня, Зайчар и др.
