Петров, Гьорче Николов (псевдоними: Велзевула, Г. Тосков, Марко) (2 апр. 1865, Варош, Прилепско – 28 юни 1921, София)
Виден деец, идеолог на македонското освободително движение. Завършва началното си образование в Прилеп. По-късно учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Пловдив. Назначен е от Екзархията за учител и училищен инспектор в Македония. От 1895 г. е член на ЦК, от 1897 г. е задграничен представител на ВМОРО в София. Участва при изработването на организационен устав, правилник, шифър и др., списва вестниците „На оръжие“ и „Бунтовник“. Военното министерство в София отпечатва труда му „Материали по изучаване на Македония“ (1896), в който са включени географски, хидрогеографски, топографски и орографски сведения за областта. По време на Илинденско-Преображенското въстание предвожда чета в Прилепско. На Рилския конгрес на ВМОРО (1905) е избран за задграничен представител. След обявяване на Балканската война се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Назначен е за началник на Културния отдел в Серски окръг при Българското военно губернаторството в Македония. През Първата световна война е председател на Битолската окръжна постоянна комисия, а по-късно кмет на Драма. По време на Парижката мирна конференция (1919) участва в дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО. Ръководи Бюрото за настаняване на бежанците към правителството на Ал. Стамболийски и прави опити да неутрализира ВМРО, заради което е осъден на смърт.
