Милан Апостолов Матов (8 ноем. 1875, Струга – 21 май 1962)
Деец на революционното и легалното националноосвободително движение на македонските българи, училищен инспектор, общественик. Брат на Христо Матов. Записва гимназия като осемнадесетгодишен в Битоля и е сред учредителите на младежкия революционен кръжок в града. След изключването му от гимназията преминава в България. През 1900 г. се обучава в курса по динамитно дело, организиран в София от Г. Делчев и Б. Сарафов. След завръщането си Македония отваря шивашка работилница в Струга и се отдава на революционна дейност. Един от водачите е на Илинденско-Преображенското въстание в Стружко. Назначен е от Екзархията за учител 1904–1905 в Струга, а през 1909–1911 г. за училищен инспектор. След 1906 г. ръководи Битолски революционен окръг. По време на Младотурската революция съхранява значителна част от оръжието и спомага за запазване на организационните структури на ВМОРО. През септември 1913 г. е сред ръководителите на въстанието в Охридско, Стружко и Дебърско, избухнало срещу Букурещкия мирен договор, предоставящ областта на Сърбия. Заедно с албански дейци организира създаването на македонско привременно правителство в Дебър. Преселва се в България след Първата световна война. Участва в Помирителната комисия през 1928 г., която се опитва да спре разцеплението между дейците след убийството на ген. Ал. Протогеров. Член е на Македонския научен институт. Избиран е многократно в ръководството на Илинденската организация.
