Васил Иванов Кънчов (псевдоними. Бродник, Вардарец, В. Шарка, Иван Иванов) (14 юли 1862 Враца–22 ян. 1902, София)
Историк, етнограф, просветен и политически деец, общественик. Учи в родния си град. След Руско-турската война е назначен за писар в общината. Продължава образованието си в Ломската гимназия, която завършва с отличие (1884). Учителства в родния си град, а през 1885 г. е студент в Харковския университет, следва химия. Запознава се с М. Дринов, комуто дължи идеята да изследва етнографията и етнодемографските процеси в останалите под чужда власт български територии. Участва в Сръбско-българската война. Следва химическа технология в Мюнхен, а по-късно и в Щутгарт. През 1888 г. прекратява образованието си поради заболяване и се завръща в България. От есента на с.г. заминава в Македония. Преподава в Солунската българска мъжка гимназия, директор е на българските училища в Сяр, на Българската гимназия в Солун, главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония. През 1897 г. ce завръща в България. Назначен е за деловодител и секретар на Историко-филологическия клон на БКД. Като член на Прогресивнолибералната партия е избиран за депутат, подпредседател е на Народното събрание, министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев. Убит е в сградата на министерството от уволнен учител. Пътеписи от престоя си в Македония публикува в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и в различни списания. В тях дава ценни сведения за историята, бита, нравите и обичаите, за културата, стопанския и обществения живот в Македония. Издава няколко отделни труда. Най-значимият между тях е „Македония. Етнография и статистика“ (1900), който показва численото превъзходство на българското население в областта.
