Кръстьо (Кръсте) Петров Мисирков (6 ноем. 1874, Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония – 27 юли 1926, София)
Гимназиално образование получава в Белград, Шабац и София. Завършва учителска школа в Белград (1895), духовна семия в Полтава (1897) и история в Санктпетербургския университет (1902). Като ученик в София е сред учредителите на Младата македонска дружина (1891). В Санкт-Петербург е председател на македоно-одрински кръжок, който се причислява към дружествата на ВМОК (1900). След като завършва университета, многократно сменя своето местожителство с материалното и морално насърчение на Белград. С труда си „За македонските работи“ (1903), издаден в София, се превръща в един от главните идеолози на македонизма. В него разглежда възможността за създаването на отделна македонска народност. През 1907 г. променя кардинално своите възгледи и се изявява като български патриот. Впоследствие отново се връща на старите си позиции, в зависимост от различни фактори и обстоятелства, свързани със сръбски и руски внушения. Превръща се в образец на непостоянство, обслужвайки чуждите домогвания. През 1918 г., въпреки риска, на който се подлага, полага усилия за развитието на българското просветно дело в Бесарабия. След Първата световна война се установява трайно в България. Работи в Етнографския музей в София, по-късно е учител в Карлово и Копривщица. Сътрудничи на вестниците „Илинден“, „Пирин“, „Мир“ и други издания.
