Геоикономически перспективи на България според стопански експерти при Щаба на действащата армия през Първата световна война*
Гл. ас. д-р Георги Н. Георгиев
Когато говорим, пишем, четем и, разбира се, мислим за Ньойския договор от 1919 г., неизменно на първи план в колективното и личното съзнание излиза усещането, чувството за национална катастрофа. Обществените реакции по повод една скорошна телевизионна дискусия за Ньойския договор[1] показаха недвусмислено, че и днес, 100 години след подписването му, тази чувствителност далеч не е изчезнала. Към нея учените просто не могат да си позволят да подхождат с лежерно релативизиращи оценки и внушения, свойствени повече на любители психотерапевти, отколкото на професионални историци.
Какво разбираме и какво означава за няколко поколения българи националната катастрофа и националната трагедия от Ньой? Естествено, преди всичко загубата на огромни части от българската нация и етническо землище – Македония, Западните покрайнини, Западна Тракия, Добруджа. Крахът на идеала и стремежа за национално обединение. Многохилядните бежански кервани, безбройните лобни места, малко знайни и много повече незнайни, на войници, сираците, военноинвалидите. Стопанската разруха, социалната дестабилизация, репарациите, кризата, вътрешнополитическата турбулентност, протяжният, макар и сравнително „нискочестотен“, граждански конфликт, разтърсващ държавните устои. Външната изолация и зависимостта от „големи“ и „малки“ победители и крепители на Версайския ред, идеологическите „месиански“ изкушения от Изток и Запад…
Всичко това, няма никакво съмнение, е вярно и е потвърждавано непрекъснато. И все пак, останало е нещо недоизказано, нещо извън разказа. Може би защото то засяга пряко понятията „Обединена България“ и „Велика България“. Ние, или поне повечето от нас, предпочитаме първия термин, тъй като – съвсем справедливо – считаме, че той съдържа решението на Българския национален въпрос в различните му съставки. „Велика България“ навява други асоциации, надхвърлящи националното обединение. Дали подразбираното (предполагаемо) „величие“ на България обаче деформира толкова националния идеал, че да се възприема като „тъмна страна“ на националната война? И за „величие“ от какъв тип и с каква природа изобщо става дума?[2]
Изворни отговори на тези въпроси са разсъжденията (аргументите) на нашия военен, политически, научен и стопански елит за мястото на Българското царство във въображаемия световен ред, който ще настъпи след завършека на „Голямата война“. Особен аспект в тях представляват експертните обобщения на служителите от една твърде специфична структура към Щаба на Действащата армия (ЩДА) – Секцията за стопански проучвания на „Македоно-моравската научна експедиция“ за изследване на „новозаетите земи“, замислена от Главната квартира в Кюстендил през 1916 г. В рамките на мащабната научно-разузнавателна мисия, предприета същата година по предписание от ЩДА из териториите на днешните Западни Балкани под българско управление[3], са ангажирани и тримата членове на Секцията за стопански проучвания: началникът на отделение в Дирекцията на статистиката, запасният поручик Стефан Димитров, взет от 10-а армейска паркова колона – Гюмюрджина; доцент Димитър Мишайков, преподавател в Софийския университет, изтеглен от „занаятието“ си в Бюрото на пленниците – София; д-р Иван Каросеров, секретар на Варненската търговско-индустриална камара, дотогава „свободен“[4].
Тяхната задача е да проучат и съберат сведения за икономическите условия в „новите земи“, като направят оценка на стопанската им стойност и перспективност. В разясненията и инструктажа си към свиканите учени от различни дисциплини началник-щабът на Действащата армия генерал Константин Жостов е пределно откровен: необходимо е да се създаде ясна представа за „новите земи“, с която „ще си послужим ние, от една страна, при поставянето на началата на държавното управление и ръководене на държавния живот… , а от друга – ще бъдем с нея своевременно подготвени за вероятните международни договори и като знаем цената на всеки къс земя, ще знаем где да режем и какво да режем. Касае се следователно преди всичко за едни практически нужди, за едно събиране на данни с практическо значение“. Мотивите за комплексното изследване на „онези краища“ не са само национални – те са определени и от нуждите на „икономическия живот на България“. Като пример ген. Жостов изтъква „пълното неведение“ относно природните богатства на Косово – „богатства извънредни и забележителни“. Българското военно и политическо ръководство се интересува от „западните краища… и като точки на комуникационни линии, които ще свързват България с Адриатическото море. Нам отсега трябва да бъде напълно ясно где може България да има прозорец към това море“[5].
* Настоящото изследване е осъществено в рамките на проект към Фонд „Научни изследвания“ №КП-06-H30/5 („Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой“).
Публ. Георгиев, Г. Н. Геоикономически перспективи на България според стопански експерти при Щаба на действащата армия през Първата световна война. – Македонски преглед, 2019, 3, 83–95.
[1] 100 години от Ньойския договор. – История BG, БНТ 1, 18.11.2019 (https:// bnt1.bnt.bg/bg/a/100-godini-ot-noyskiya-dogovor-18112019).
[2] За илюстрация на проблема (или по-скоро на проблемите) посочвам само като гледни точки няколко по-нови текста в нашата историография: Поппетров, Н. „Велика“ България – метафора или (възможна) реалност. Граници и съдържание на един национален проект/Poppetrov. N. „Great“ Bulgaria – Metaphor or (Possible) Reality. Boundaries and Content of a National Project. – МПр, 2016, №2, 7–28 [Само на английски: Poppetrov. N. “Great” Bulgaria – Metaphor or (Possible) Reality. Boundaries and Content of a National Project. – Macedonian Review, 2019, Special Issue, 80–90]; Елдъров, Св. България в Първата световна война (1915–1918). Опит за равносметка след 100 години. – МПр, 2018, №3, 45–66; Вълков, М. Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България в Първата световна война като историографски проблем. – Анамнеза, 2018, №1, 1–47.
[3] Вж: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. П. Петров. С., 1993. Другите секции на Експедицията, набелязани на предварителните организационни съвещания в Министерството на войната, са: „Диалекто-етнографска“, „Историко-археоложка и географска“, „Геологическа“ (пак там, 20–23).
[4] Според първоначалния замисъл съставът на Секцията е трябвало да бъде от 6 души, предложени от проф. Кирил Попов: вече посочените лица и професорите-икономисти Александър Цанков, Георги Данаилов и Петко Стоянов. По различни причини предложението не се реализира в цялост – Ал. Цанков и Г. Данаилов по това време се намират на продължителна командировка в чужбина, а за П. Стоянов се преценява, че е „твърде необходим и незаменим в службата си“ като запасен поручик при Движението на железниците в София (пак там, с. 27, 79–105).
[5] Научна експедиция в Македония…, 20–23.
