Из „Македония в българската литература (1878–1989)“ [*]
Николай Поппетров
Темата за Македония навлиза трайно в българската литература след формирането на самостоятелната българска държавност, времето, от което, с известна условност, може да се определи началото на българския национален въпрос. От това време датира и присъствието на българи, родени в Македония, като част от литературния и публицистичен живот на България.
Това са двата основни аспекта, чрез които може да се разглежда мястото на мотива за Македония и българската литература. Първият отразява вниманието към съдбата на Македония и нейното население, моментите, когато областта е в епицентъра на актуалната политика, отношението към героизма и трагизма на македонските борби. При него намират също място копнеж по едно обединено отечество и по „Велика България“, възторг от общуването с македонската природа и преклонение пред историческото присъствие на Македония в българската история. Един изразен мотив е за насилието и безправието, за жертвите и за страданията на живите.
Вторият аспект изразява участието на родените в Македония литератори във формирането на българската книжовна култура – художествена литература, литературознание, есеистика и публицистика. Макар македонската тематика за много от тях да е централна, творчеството им често само периферно включва мотиви, свързани с Македония. Някои от тези автори се издигат до високите образци на българската художествена литература и публицистика.
Макар и неравномерно, темата за Македония присъства силно и фактически непрекъснато в българската книжнина – като поезия, белетристика, драми, пътеписи, мемоари, есета, публицистика.
С основание би могло да се говори за цяло направление в художествената литература, посветено на Македония. Част от произведенията имат само моментна (т.е. вече историческа) стойност и могат да се разглеждат единствено като литературни факти. Малка част от тях влизат трайно в историята на българската литература като образци или като текстове с непреходно значение.
Присъствието на мотива „Македония“ в литературата – поезия, белетристика, есеистика, драматургия, както и участието на македонските българи в изграждането на българския културен живот, е значително.
Ако трябва да се даде безпристрастна оценка, много по-значителен е приносът на македонските българи за българската култура, отколкото са литературните постижения по темата Македония. Голяма част от литературната продукция за Македония, особено поезията, освен че с времето губи своята актуалност, но е лишена и от поетическо, респективно белетристично майсторство. Тя обаче е, без съмнение, забележителен документ за отношения и оценки, в което е и нейното съвременно значение.
В миналото темата за мястото на Македония в българската литература става периодично обект на внимание. Например на поезията са посветени две антологии – на Милетич-Букурещлиева от 1929 г. и на Станчев и Мутафчиев от 1941 г., както и отделни обзори, литературно-критически статии и есета. Същевременно темата е разработвана епизодично и едностранчиво. Интерпретациите по нея са белязани с неовладяна емоционалност и политически оценки, както и с едностранчиви романтични представи за проблематиката. И това се отнася както до художествената литература, така и до литературната критика и литературната история.
Македонската тема е част от литературния дневен ред в България фактически от втората половина на 80-те години на ХIХ в. Нейното присъствие не е равномерно разпределено във времето. Върху актуалността на темата влияния, с малки изключения, оказват значителни политически събития и преди всичко Илинденско-Преображенското въстание 1903, войните от 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г., включването на Македония в българските граници през 1941 – 1944 г.
Литературният критик Йордан Бадев отбелязва през 1922 г.: „Берлинският конгрес откъсна Македония от общото отечество и я наложи на българската душа – и на българската поезия. От тогава тя възстава със своя особен образ в нея. Малцина български писатели са минали по своя път, без да хвърлят, пътем поне, поглед на Македония.“…
Публ. Поппетров, Н. Македония в българската литература (1878 – 1989). – Македонски преглед, 2019, 3, 29–50.
* Настоящото изследване е осъществено в рамките на проект към Фонд „Научни изследвания“ №КП-06-H30/5 („Българите в Западните Балкани (100 години преди и след Ньой“).
