Георги (Гоце) Николов Делчев (23 ян. 1872, Кукуш – 4 май 1903, с. Баница, Сярско)
Виден деец, идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение на българите от Македония и Одринско, Роден в родолюбивото семейство на Султана и Никола Делчеви. Учи в родния си град и в Солунската българска мъжка гимназия, където чете с увлечение произведенията на Хр. Ботев, Л. Каравелов, Ив. Вазов, З. Стоянов и др. Запознава се с идеите на съвременни социално-политически учения и се отнася с преклонение към делото и личността на В. Левски. Става член на революционен кръжок, ръководен от Борис Сарафов, който по-късно сам оглавява. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София с намерение да работи като офицер за освобождението на Македония. В училището също става член на революционен кръжок и се изгражда като революционер-демократ, последовател на революционните дейци от предосвобожденската епоха. Преди да бъде произведен в първи офицерски чин е изключен от училището за четене и разпространяване на социалистическа литература. През есента на 1894 г. постъпва учител в Щип, където главен учител е Даме Груев, който го приобщава в редовете на ВМОРО. Станали близки съратници, двамата развиват значима дейност за масовизиране на организацията. Делчев устройва първите канали и пунктове по българо–турската граница за прехвърляне на литература, материали, куриери и оръжие във вътрешността на Македония. На Солунския конгрес на ВМОРО (1896) участва в изработването на организационния устав и правилник. Пръв от организационните ръководители поема пътя на професионалния революционер. Една от главните му заслуги е изграждането на четническия институт (1897), съставен от агитационно-организаторски чети със задача да водят революционна пропаганда и да бъдат основните ядра на подготвяното въстание. Избран е за задграничен представител (1897–1901) и за подвижен член на ЦК на ВМОРО и тогава отношенията между ВМОРО и ВМОК са най-плодотворни. Фактически оглавява цялата революционна организация и се превръща в неин неоспорим ръководител. Оказва решително влияние за определяне на идейните и организационни принципи на ВМОРО, като един авторите на програмните ѝ документи през 1902 г. Според него освобождението на Македония и Одринско може да се постигне с премахването по революционен път на османската деспотично-феодална система с продължителна и всестранна подготовка на общонародно въоръжено въстание. Макар да не одобрява решението на Солунския конгрес (1903) „за повсеместно стратегическо въстание“, като прибързано, се включва в подготовката му, предлагайки ограничаване на неговата масовост. На път за мястото на провеждане на окръжния конгрес на Серския революционен окръг четите на Георги Бродалията и Димитър Гущанов, с които се придвижва Г. Делчев, са обкръжени при с. Баница. В завързалото се сражение той пада убит заедно с Д. Гущанов и няколко четници. Гибелта му е тежък удар за ВМОРО и освободителното движение.
