Сониксен, Алберт

Алберт Сониксен (1878, Сан Франциско, Калифорния – 17 авг. 1931, Уилимантик, Кънектикът, САЩ)

Американски журналист и писател, настроен със симпатии към борещите се за свобода малки народи. Като научава за героичната изява на българите от Македония и Одринско през 1903 г. влиза във връзка с представители на ВМОРО в Ню Йорк. Участва в създаването на Българо-американски македонски комитет от българи и американци през март 1904 г. и като негов секретар допринася за засилване на обществения интерес в САЩ, привлича арменски емигранти. Събира парични помощи за пострадалите във въстанието. Желаейки да се запознае отблизо с освободителните борби на българите, с одобрението на ВМОРО заминава за България през лятото на 1904 г. като специален кореспондент на нюйоркския в. „Ивнинг пост”. Пребивава около две години в страната, изучава български език, следи събитията в Македония и изпраща дописки до американски и български вестници. Сближава се с Д. Груев и други ръководители на ВМОРО. Полага клетва да се бори за свободата на Македония и става четник при войводите Лука Иванов и Апостол воевода – Ениджевардарското слънце. Изпраща кореспонденции и прави паметни фотоснимки. След завръщането си в САЩ издава увлекателни преживелици в отделна книга под заглавие „Изповедта на един македонски четник”, оценена още тогава като значима за освободителните борби. Спечелва си име на отличен познавач по въпросите на българската емиграция с определен принос за научното обособяване на българския етнически елемент от другите емигранти от славянски произход. През 1919 г. по нареждане на американското правителство изготвя доклад във връзка с условията за мир, в който се противопоставя на решенията, ощетяващи териториално България. Не губи интерес към борбите на българите за национално освобождение. Написва статиите „Комитаджии” и „Дамян Груев” за „Енциклопедия за социални науки”, издадена през 1930 г. в Ню Йорк, които са първите публикации за организираното освободително движение и неговия ръководител в енциклопедично издание на английски език. Той изтъква, че Вътрешната организация е призната от световната общественост за главен фактор и единствен представител на борбите в Македония. За написването на статиите влиза в преписка с Националния комитет на македонските братства, МПО и редакцията на в. „Македонска трибуна”. В писмата си споделя своите политически виждания по македонския въпрос, които са претърпели развитие по отношение ролята на българската държава. Дава висока оценка на спомените на организационните дейци, събрани от проф. Милетич, и ценни напътствия за популяризиране на каузата на македонските българи в САЩ. Разкрива намерението си да напише роман за революционната борба в Македония от нейното зараждане до Илинденско-Преображенското въстание. Не престава да се интересува от съдбата на областта и дори изказва желание да я посети отново. Дълбоко предан на освободителното движение и неговите дейци, той е наричан „американския Баучер”.