Мутафчиев, Петър

Петър Стоянов Мутафчиев (4 юли 1883, с. Боженци, Габровска област – 2 май 1943, София)

Историк-медиевист и византолог. Завършва история и география в СУ (1910), специализира византология в Мюнхен (1920–1922). Професор в СУ 1927–1943, декан на Историко-философски факултет (1936–1937). Академик от 1937 г., членува в чуждестранни научни дружества. Член на Македонския научен институт, Добруджанския научен институт, Всебългарския съюз „Отец Паисий” и др. Автор на повече от сто научни труда, предимно за средновековната история на България, историята на Византия и отношенията на българската държава със съседните ѝ страни. Ратува за създаване на духовен елит, проникнат от традициите на своя народ. Отнася се със определена симпатия към представителите на националноосвободителното движение. На 1 септември 1940 г., в писмо до министъра на външните работи Иван Попов се обявява против обезбългаряването на Северна Добруджа, предмет на българо-румънските преговори в Крайова.