Борис Стоянов Дрангов (3 март 1872, Скопие – 26 май 1917, Завоя на Р. Черна)
Участник в македоно-одринското революционно движение, военен деец и педагог, полковник. Учи в Педагогическото училище в Скопие, по- късно във Военното училище в София заедно с Гоце Делчев и Борис Сарафов. Участва в дейността на Младата македонска книжовна дружина. Временно е изключен от училището заради тази му дейност. Членува в нелегалната офицерска организация Български освободителни братства, поставила си за цел да подпомага освободителните борби в Македония и Одринско. Включва се в акции на ВМОК за снабдяване с оръжие. По време на Илинденско-Преображенското въстание заминава за Македония като войвода на чета и води сражения с турските войски. Завършва Генералщабна военна академия в Санкт Петербург (1907). Отлично подготвен Борис Дрангов и талантлив военен деец, преподавател и автор на трудове по военно дело. Като командир в Балканската война печели редица сражения и е удостоен с орден „За храброст“. В Първата световна война предвожда подразделения, съставени от българи от Македония и Тракия. Полага изключителни грижи за обикновените войници, които се отнасят към него с голямо уважение и признателност. Началник е на Школата за запасни подпоручици в Скопие, която подготвя стотици млади командири. За поло- вин година е изпратен на фронта в Добруджа (1916), след което по негово желание е върнат отново в Македония. В сражение при Завоя на р. Черна е смъртно ранен от вражески снаряд. Погребан е в Скопие и посмъртно повишен в чин полковник.
Лит.: Борис Дрангов. Сборник материали и научни изследвания. С., 1993.
