„Приидите чяда и послушяйте мене,
приидите вси боящии ся Господа и повем вам,
яко да познает род их, синове родящии ся
и людие зиждамии възхваляте Господа.”
Така викат святий пророк и цар Давид, така и ние днес като сме ся събрали в ова свято место, нека по подражяние Давидово кажиме причината, която ня свикала овде толко тържествено и за коя с толкова радост чекаме сички да чуеме. За да не досадя некому с пространно разказувание и подробно изяснение на това денешно тържествено събрание, дозволете ми, ви моля, да ви изложя в кратце сичката причина, а другий път, с Божие име, ке имаме време и в подробности да се впущиме.
Но пред сичко нека видиме първо дали сами ние сме, кои сме ся събрале днес? Дали сами вие сте, кои с нетърпение чекате да чуете причината на това събирание? Не, не братя. Денеска сичко, що е българско, сичко, що е славянско, все в движение ся нахожда. На денешен ден по сички българо-славянски църкви и училища се пеят топли молитви и благодарения от нравственото българско духовенство. Денеска по сичките български училища неуморимите работници – учителите – изрекват слова, за да изяснат колку е възможно по-добро значението на денешнето събрание. Трудолюбивите ученици пеят благодарителни песми, за да покажат, че и младото им сърце усеща благодарност. Смирените ученички девиците вият зелени венци. Работниците българе с радост почиват от работите си и с почитание търчят в църкви и в училища. С една реч всичко, що е българско, днес с неизказано възхищение внимава на днешнийт възтърг, следователно и ние днес с голема радост и толку по-голема, колку и ние подражяваме нашите братя българи.
…
По: Кузман Шапкарев. Публицистика. С., 2010, 59–60.
