Описание

 

Кукуш, 7 житара 1870

Мутлово е днес най-достозабележителното село в тая кааза относително до народните ни работи. Отстоит 2 ½ часа на из[ток] от Кукуш и имат 120–130 домове всите български с църква и училище български. Мутловяне най-здраво се държат за народността, най-храбро се борят с чуждото духовенство и непоколебимо желаят съединението с българската ни народна екзархия. В това село грък владика немат никакъв пристъп. По тая причина Н. Б. Г. полянинский с всякакъв начин се мъчит да ги скършит с някой удар, но не ке может да сполучит, защо мутоляне знаят добре в кой век живеят и най-добре умеят да оценяват царската милост. На това село жител е Илия, за кого-що споменуваше полеяненскийт дописник във в. „Право”, оти дядо владика го наклеветил беше пред Ц. Хукюмат и сакаше да го накажет и обезчестит како владички престъпник и тешвикчия. Но Ц. Хукюмат не е оръдие фанариотско. Н. Благородие, карадачкийт мюдирин, заедно с мезличът със справедливостта си изпита работата подробно и що току ѝ научил същността – оти „Владика маслаати имиш”,остави реченаго Илия свободен, а деспот достомуз с това много наскърби, защо не се наказал неговийт виновник. Обаче колко селянете мутловски са достопохвални за родолюбието си, толко от друга страна поповете им са достоукорителни за низостта и противонародните им чувства. Они не чинят ни пара, ни аспра. Тие, освен общите почти на това съсловие по отечеството ни недостатци имат и друг вид грешки. Кога селянете купно и вси вобще българе се държат за народно духовенство и възрождението на народа ни, они сами са нашли в карадачкото Мутлово да проповядат, че това не можело да бъде, ами како си било досега, пак ке си бидело.

По: Кузман Шапкаров. Публицистика. С., 2010, с. 73.