Записано на страница 38 от Държавен важен регистър № 263, почнат в 1286 г. (1869–1870 г.)
Екзархията напоследък е поискала да бъдат назначени митрополити на вакантните Скопска и Охридска епархии. Въ представените два такрира се изтъква, че според член 10 от фермана от 8 зилкаде 1286 г. (9 февруарий 1870 г.) са изредени епархиите, които влизат под ведомството на Екзархията; Охрид и Скопие се намират вън от изброените епархии, но въ една алинея на споменатия член се постановява, че ако вън от означените епархии православното население на други места, изцяло или с две трети, изкаже желание да мине под духовното ведомство на Екзархията, и след проверка това се установи, желанието им се удовлетворява.
В миналото, след запитване от Цариград, от получените местни книжа се установи, че от 8600 и няколко къщи отъ християнското население на Скопие и подведомствените на Скопие местности 8100 и няколко къщи са пожелали да са под Екзархията, а за Охрид едно мнозинство по-голямо от две трети се изказало в същия смисъл, и на 17 сефер 1291 г. (23 март 1874 г.) излезе султански берат, с който се потвърдиха длъжностите на назначените в Скопие и Охрид митрополити.
Тъй като излезе султанско ираде да се представи на какви книжа и доказателства почива горното желание на населението, с повече от две трети, да мине под Екзархията, тези книжа се взеха от бюрото на вероизповеданията и се разгледаха. В доклада на административния съвет на закрития Призренски вилает от 8 муххарем 1291 г. (13 февруарий 1874 г.), въз основа на изпратените от местата протоколни решения, се установява, че християнските къщи в околиите и нахиите, които съставят Скопската епархия, били 8698 къщи, от които 567 семейства изявили желание да бъдат под Патриаршията, 8131 семейства да бъдат подчинени на Българската екзархия, а неполучените книжа от Тетовската околия ще бъдат изпратени по-после.
Въ донесението на Солунския виляет от 21 муххарем 1291 г. (26 февруарий 1874 г.), въз основа на протоколното решение на Битолския административен съвет, се установява, че от населението на самия Охрид и подведомствените села 190 души искали да бъдат под ведомството на Патриаршията, 9287 души под Екзархията; въ нахиите Преспанска, Ресенска и Демирхисарска 2679 за Патриаршията, 3395 души за Екзархията.
Изпратените протоколни решения се разгледаха и се установи, че за всяко село съществуват подписани и подпечатани от селски мухтари и старейшини книжа, сочейки колко жители желаят Патриаршията и кои — Екзархията. Скопските книжа са потвърдени от административните съвети на околиите Паланечка, Кумановска и Вранянска, също и от окръзите Нишки и Скопски, а охридските книжа — от нахиите Ресенска и Преспанска и околия Охридска и окръг Битолски.
4 джюмази-юл-ахър, 1302.
9 мартъ 1301 г. (19 февруарий 1885 г.).
По: Дорев, П., Силянов, Х. Костурско в македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на великото везирство и на Хилми паша. С., 1937, 38–39.
