Ватрослав Ягич (6 юли 1838, Вараджин, Хърватия – 5 авг. 1923, Виена, Австрия)
Именит хърватски славист, филолог. Завършва класическа филология във Виенския университет (1860), става професор в Новорусийския университет в Одеса (1872 – 1874), в Берлинския (1874 – 1880), в Петербургския (1881 – 1886), във Виенския (1886 – 1908). Ръководи Института по славистика във Виена. Организира Югославянската академия на науките в Загреб (1866) и основава списание „Архив за славянска филология” (1875) . Член е на Петербургската академия на науките и на БАН. Издава важни писмени паметници: Мариинското евангелие (1883), Зографското евангелие (1879), изследва езика на Добромировото евангелие. Написва на немски „История на възникване на черковнославянския” (1900), на руски „История на славянската филология” (1910). Спомага за утвърждаването на идеята за българската етническа принадлежност на Кирило-Методиевия език. В писмата си до проф. Л. Милетич посочва българския характер на говорите в Македония.
