Протогеров, Александър

Александър Николов Протогеров (псевдоними Летов, Ангел, Илия), (23 февр. 1867, в Охрид – 7 юли 1928, София)

Български офицер и революционен деец. Завършва Военното училище в София (1887). Като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война и е награден с орден за храброст. Участва в легалното македоно-одринско движение и е сред основателите на офицерските братства (1893). Член е на Върховния македоно-одрински комитет. Войвода на чета е през Горноджумайското въстание (1902) и през Илинденско- Преображенското въстание. През 1905–1906 г. действа с чета в Малешевско, Петричко и Поройско. През 1911 г. е избран за запасен член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (1911) и в Кочани (1912). Организатор и член на щаба е на Македоно-одринското опълчение. През Балканската война е командир на Трета бригада от опълчението и ръководи на разузнавателната служба. След убийството на Хр. Чернопеев (1915) става редовен член на ЦК на ВМОРО. Председател е на Изпълнителния комитет на македонските благотворителни братства в България (1912–1918). По време на Първата световна война е командир на дивизия, началник на Моравската инспекционна област, началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Като комендант на София организира отбраната ѝ и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). Във военната си кариера достига до чин генерал-лейтенант. Велик майстор е на Великата масонска ложа на България. Заедно с Т. Александров възстановява ВМРО след Първата световна война. Подписва т. нар. Майски манифест, но впоследствие се отказва от подписа си (1924). На Шестия конгрес на ВМРО (1925) е избран за член на ЦК. Изпада в тежки разногласия с другия член на ЦК Иван Михайлов и в крайна сметка е убит по негово нареждане.