Митрополит Авксентий Велешки и Пелагонийски, (светско име Христо Захариев Големинов) (1850 или 1852, Самоков – 24 февр. 1919, София)
Висш духовник. Роден в семейство на свещеник. Начално образование получава в родния си град. После учи при Неофит Рилски в Рилския манастир, където приема монашеско звание (1869). През 1870 г. е ръкоположен за йеродякон и е учител в първоначалното училище в София. Подгонен от османските власти като участник в революционен комитет, той е принуден да бяга в Цариград, а оттам – в Браила, където се свързва с Васил Друмев. Продължава образованието си в Пловдив (1873) и в Киевската духовна семинария (1875–1881), след което учителства в Одринското и Самоковското духовно училище. През 1891 г. е изпратен от Екзархията за председател на Солунската църковна община. Въведен е в архимандритско достойнство 1893 г. Избран и харотонисан за Велешки митрополит (1894–1907) и Пелагонийски (Битолски) митрополит (1908–1913; 1916–1918). Член е на Синода в Цариград (1908–1913) и сенатор в османския Парламент при младотурския режим. Като български архиерей води борба с чуждите пропаганди в Македония, отстоява правата и свободите на българското население и го закриля от посегателства.