Никола Трайков Нарев (13 юни 1888, с. Вранещица, Кичевско – 13 юни 1963, София)
Революционер, учен, публицист, дипломат. Учи в българската гимназия в Битоля и София, завършва славянска филология в Софийския университет. Взема участие като младеж в Илинденското въстание. Съпровожда Алберт Сониксен при нелегалната обиколка на американеца в Македония. Участва като доброволец в Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г., после отива на фронта като завеждащ разузнаването зад съглашенските линии към Леринско, Костурско и Албания. След войната е гимназиален учител в Златица. Работи дълго като командирован учител за исторически изследвания в Румъния, впоследствие в българската легация в Букурещ. От 1931 г. е легационен служител в Атина. През 1942 г. е командирован в Загреб за архивни проучвания. През 1946 г. напуска Министерството на външните работи и е преподавател по гръцки и румънски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на много монографии студии и статии по проблеми на българското възраждане: борбите в Македония; живота и дейността на Г. С. Раковски, на Христо Ботев, на ред дейци от българската емиграция на север от Дунава, българи-участници в борбите на гръцкия народ за освобождение 1821–1829 г. Издава томове с документи за българското минало, издирени от него в чужди архивохранилища.
