Димитър Евтимов Спространов (псевдоними: Цветан Ангелов, Бо- жидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов) (30 окт. 1897, София – 8 юли 1967, София)
Белетрист, драматург, публицист, преводач, деец на македонското освободително движение. Син е на Е. Спространов. Участва в Първата световна война. Завършва Юридическия факултет към Софийския университет (1918). Членува в масонска ложа. По време на пребиваването си в Париж (1924–1929) работи в автомобилната компания „Ситроен“ и установява връзки с чуждестранни дейци по препоръки на ВМРО. След завръщането си в България гравитира към ВМРО (протогеровисти). Пише множество статии под псевдоними във в. „Народен глас“ (излиза в САЩ), „Македонска правда“, „Македонски глас“. На 2 септември 1934 г. е избран за секретар на Временния македонски национален комитет. След 1944 г. заема различни длъжности – секретар на Министерството по информацията, редактор, по-късно директор на в. „Изгрев“, секретар на Писателския съюз. За известно време е въдворен в Трудово-възпитателно отделение в с. Богданов дол, Пернишко. Автор е на множество разкази, повести и драми. Сред най-известните му романи, свързани с освободителното движение на македонските българи, са „Охридска пролет“ и „Самообречените“.
