Симеон Трайчев Радев (19 ян. 1879, Ресен – 15 февр. 1967, София)
Журналист, публицист, историк и дипломат. Израства в бедно и родолюбиво семейство. Учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, завършва лицея „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева (1902). Още като ученик се включва в македоно-одринското освободително движение, а като студент издава два вестника за популяризиране на българското революционно движение в Македония. След завръщането си в България се отдава на журналистиката. Работи като редактор на в. „Вечерна поща“ (1903–1909), участва в издаването на сп. „Художник“ (1906–1909), основава в. „Воля“ (1911–1912). За едно десетилетие С. Радев написва около 1500 статии по различни въпроси – македонският въпрос и пътищата за неговото разрешаване, политиката на великите сили на Балканите, парламентаризмът и демокрацията, животът и актуалните проблеми в европейските страни. В разгара на журналистическата си кариера написва фундаменталния си труд „Строителите на съвременна България“, т. I и II (1910 и 1911), претърпял няколко издания. Когато избухва Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. След погрома на България през 1913 г. е в българската делегация на Букурещките мирни преговори. От този момент започва дипломатическата му кариера, продължила 30 години. След Първата световна война е дипломат в Хага и Анкара, където подписва Ангорския договор. По късно е посланик във Вашингтон, Лондон и Брюксел. През 1918 г. издава на френски език „Македония и Българското възраждане през XIX в.“ – пръв опит да се очертае приносът за Българското възраждане на дейците от Македония. На областта и нейните жители е посветена и последната му книга „Ранни спомени“.
