Ватрослав Облак (15 май 1864, Целе, Словения – 15 апр. 1896, Целе, Словения)
Словенски лингвист-славист. Учи в Целе и Загреб, завършва Философския факултет на Виенския университет (1891). През 1892 г. е изпратен от своя учител В. Ягич да направи диалектоложки проучвания в Македония, които не завършва поради пречки от турската власт. Успява да изследва говорите на българите от солунските села Сухо, Ново село, Градобор, Бугариево, Ватилък, Вардаровци и на дебърските – Галичник и Кленйе. Наблюденията му са събрани и отпечатани в „Macedonische Studien“ след смъртта му (1896). За него македонските диалекти са говори на българския език. Изследванията му сриват из основи битуващата дотогава панонска хипотеза на Миклошич, според която голяма част от класическите Кирило-Методиеви паметници са били създадени в Панония и в тях са отразени западнославянски езикови особености. На Миклошичевата хипотеза Облак противопоставя българската теория за езика на Кирило-Методиевите паметници, която е възприета днес от всички сериозни учени по света. Изследва назализма и еровия развой в българските диалекти. Анализира факти от словенски, сърбохърватски и руски език. Избран е за доцент по славянска филология в Университета в гр. Грац (Австрия), назначен е за извънреден професор (1895), но не успява да заеме длъжността.
